Искам да съм полъхът ефирен
и лицето ти, нежно да целувам!
Искам да съм вятърът, немирен -
без задръжки, с косата ти да флиртувам!
Искам да съм пролетното слънце - ...

БОДЛИВА ЦЕЛУВКА
Р. Чакърова
Когато таралежите се раждат,
светът наостря своите бодли
и всеки жълъд се поклаща важно, ...

Тая пролет така ми отива...
вплетох нарциси бели в косите.
И зелен като млада коприва
е стаеният зов на очите.
Цъфнал ябълков клон са страните, ...

/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли? ...

Ако с теб бяхме във филм,
щяхме да сме влюбени.
Един в друг.
Щяхме да се сънуваме.
Да бъдем щастливи. ...

Крайбрежието е тиха улица
от въздишки на сини пеперуди.
Крайностите там не болят.
Крадливият вятър на вълни
с нежност целува изумруди, ...

Нявга живял известен султан,
който станал на... много години,
по царски решил да празнува денят -
рожденият, с хората свидни.
Поканил ги всички в двореца голям, ...

Винаги съм знаела, че истината е някъде там, обаче не и точно там. Не където някой е решил, че трябва да бъде, залепил ѝ е етикет, прошнуровал я е, оставил я е да прашасва и я е забравил. По-скоро някъде на неочаквано и неподозирано място, някъде, където я откриваш, само когато си се отказал да я тъ ...

Сърцето ми разби на хиляди парчета,
събирах го с години след това,
как може да си толкова добра и толкова проклета,
това така и до днес не можах да разбера.
Приятел беше - най-когато имах нужда, ...

по трънестия
път към щастието - със
сърце и обич

Генка Богданова
Есен e! Дървото пак е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът го брули,
със саван мъглата сива го забули. ...

Кислород
Със някои хора се разделяш
и все едно, не ги е имало.
С един жест, бързо ги заделяш.
Прехвърляш ги в графата "минало". ...

Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...

Влюбена в тебе оставам.
Един за мене си ти.
Любовта си на тебе дарявам,
И всичките мои мечти.
Завинаги твоя ще бъда ...

Когато се срещнахме за първи път, вцепенението му ми направи силно впечатление. Сякаш искаше да каже толкова много, да го каже толкова красиво, че да ме накара да намеря отговор на всички загадки. То много държеше задължително да смае всички, те да затаят дъх, да го обсипват с въпроси и заради него ...

За отходните тръби
отговаря бай Али.
Цял ден с кофа и лопата
обикаля махалата.
Може да е гол и бос, ...

Преминах през този свят
като мотриса.
Така го чувствам.
След мене - само вятър
през решетка на матрица, ...

Ако те няма всеки ден ще се гримирам,
ще търся скритата ми красота,
в огледалото ще гледам без да я съзирам,
без да зная, че дълбоко в мен е тя...
Ако те няма по телефона ще говоря, ...

Светлините озариха душата ми,
и усетих любов.
Те осветиха съзнанието ми,
и ми дадоха живот.
Имах сили за всичко, ...

В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...

Целувка открадната колко ли струва?
Дали на цената на три подарени?
Дали като грип любовта ще върлува,
ако тя те целуне?... А после ти мене!
Дали бледо сини са всички лица ...

Ние сме кучета,
обичаме се
толкова много,
че чак се
заклещваме, ...

В света на сенките расте дилянка.
Разпръсква умопомръчения.
Боли остатъчната сянка –
не са ни нужни извинения
за прегрешения от минали животи. ...

Не ме питат, но аз да си кажа.
Ще ми взимат правото на глас. Може би и гражданството. Дали няма и да ме кастрират? Кой ги знае. Може и това да решат.
Да ме кастрират и хич барем да не ме и питат какво мисля по въпроса. Ще кажат "Ще те кастрираме значи, ще ти клъцнеме единият тестис, за доброто на Бъ ...

Поезията е меч и лира!
Словото воюва за любов!
Поетът с песен е готов
да живее...
Но и да умира!

Тъмни, нощни картини,
обрисувани от нощното мастило,
в потъмнените сенки човешки,
красят стените черни, стеснени.
Насреща единствено лампата неизгасена ...

Дойде накрая и разпети петък
пред твойто гордо мъжко естество.
И след годините пред теб в несретък,
какво постигна ти, човек, какво?
Животът ли си подреди, човече, ...

Искрици надежди,
в светлите очи
струят игриви,
в топлите зеници
докосни ги. ...

Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...

Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена,
уловила с тих шепот лъчи.
Тя е лудост и стъпки във времето, ...

Има една игра, която децата обичат да играят, бях я забравила, но наскоро две хлапета ми я напомниха – Истина или предизвикателство. Интересно ми беше, че за децата не е проблем да изберат истината, по-често се спираха на нея, а не на предизвикателството и нито веднъж не оспориха отговора на другия, ...

Красавицата влюбила се в звяра
в плашещо красивата душа
в черните очи, граничещи с омая
в полъха на звяра с ангелска душа.
Светлината влюбила се в мрака ...

142/Въпроса, който ме вълнува
не е за „да” или за „не”!
О, всяка глупост скъпо струва,
щом късно тя се разбере!
Света безспорно се раздира, ...

Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...

Мечтите си изнизвам с прашни делници,
листата роня от замислен календар,
минутите превръщам във безделници,
а времето... в печален господар.
Изниза се и моята усмивка, ...

Заради тези неща наречени,
съдба, съвпадение, избор...
Животът ни пресече двамата.
Разбрахме се от началото...
Въпреки, че не го разбирахме ...

Thoughts take off
From dandelion head
I lost them
but found one
In the palm ...