Снежно момиче
Навън е зима. Теб те няма.
снежинки гонят се сега.
В съня си ми ти мечта голяма,
а иска ми се да си с мен в снега. ...

И ме погледна, и пак почувствах онова.
Онова, което исках с цялата си душа.
Искам прегръдката ти, целувката и пак да докосна ангелските ти крила.
Но трябва да съм далеч от теб... да живея в самота.
Искам да хванеш нежно моята ръка ...

Казва ми жена ми Летка,
щом останем насаме,
бил съм много "редка плетка"
и голямо диване.
Хубаво да правя сметка, ...

- Здравей, Емил. Разкажи ни повече на новата книга "Повече от приятели". За нас е интересно да разберем кога ще излезе на пазара?
- Здравейте. Това е една доста интересна книга и по-точно история за две момчета, които се влюбват един в друг, но губят своите приятели. Дори се опитват да убият едното ...

Легни си ти,
не заспивай.
Помисли си пак за мен.
Затвори си очите пак
и си ме представи. ...

Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снеже ...

Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...

По-влюбена
В тъмна нощ щом тишината плаче,
звездите слизат да я утешат,
луната килва облачно калпаче,
а аз прескачам прага на нощта. ...

До шия газя в тиня,
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед. ...

Дойде на този свят в един зимен и прекрасен ден,
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка, ...

- Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.
- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...

Знаеш ли...
Тази целувка промени не само теб, промени и мен, показа ми една друга страна на живота, показа ми цветовете в иначе скучния сив свят. Ти беше човекът, който застана пред мен и не се страхуваше да изгуби или спечели всичко, ти пое риск, който промени не само твоя, но и моя живот. Нещото, ...

Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол н ...

И бях на ръба.
И под него.
И летях.
И пълзях.
И давах. ...

"И ето ти дочака със своите очи да видиш..."
И ето ти дочака със своите очи да видиш
как за първи път затръшвам ти вратата,
как по стълбите притичвам и отивам,
как се моля да ме спреш, ...

Нима звездите падат в морето
като мечти, изчезнали, угаснали?
Нима слънцето е кръгче в небето
за децата, вече пораснали?
Нима не е възможно да има ...

Прекрасен ден! Живеем с вяра,
опитваме от милостта на Бога.
Оставяме греха си на олтара,
загърбваме съмнение, тревога.
Днес пак се посвещаваме на Тебе – ...

Днес целунах слънцето,
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля, ...

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...

Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...

Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...

Започнах Аз пореден кръг от орбитата на живота,
с бавна крачка ще вървя по неговият път.
Носих, ще нося Аз до край в душата си хомота,
с любов, сърце от Господ дадената плът.
През погледа ми лъкатушат цветове и багри, ...

врабчови стъпки
по заснежени клони
снежинки шумят
* * *
брезови клонки ...

Все ще обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига. ...

Скандал след скандал
и пак някакъв скандал.
Викове и крясъци
бой и целувки
любов и омраза. ...

Знам колко мъничко ти е нужно,
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...

Глава пред трудности не скланям!
Пред невъзможности се извисявам.
По мъжки втурвам се в борбите,
дерзая, обичам, горя заради мечтите.
Душата ми бунтар е, ...

Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...

Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позвол ...

Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...

Не е страшно.
Ездачи на времето
боравят умело със стремето.
Ето, товарът ни
стремглаво отпада. ...

Нажежавай ме до бяло
сред този сняг дълбок.
Разтопявай ме, но бавно,
превърни ме във поток.
На капки ще те пренеса ...

Малката Гуен сама се прибира,
минава по моста зелен,
започва да тича и цяла завира –
преследва я вятър студен.
Завива надясно, едвам се докопва ...