Объркана душата ми преброди
най-тъмните си кътчета сама,
безпътна безнадеждно скиташе
на мислите в безкрайната гора.
Предавах се без битка на страха, ...

Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...

На Петя – съученичка и приятелка
Финно присъствие,
но осезаемо. Талант
и вкус във всичко.
Заразителен смях. ...

Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...

И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...

Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...

РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...

Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...

Гласуваме, гласуваме -
затуй ли съществуваме?

Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...

Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна ...

народните будители - сред мрака -
озарители - блюстители на
светлината и
човещината

Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...

Работя във фирма международна,
Очаквам заплата благородна.
Прекаляват с дневната норма,
има нужда от реформа.
Вдигане на заплати бе чуто, ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...

Децата са нашите будители!
Те от край време са най-мъдрите ни учители!
Вместо тях да възпитаваме, себе си трябва повече да изкусуряваме.
Децата най-верните другари, най-будните мъдреци - те даряват ни неизбужни тревоги и най-светли дни.
Будител най-голям е всяко дете! ...

Събудих се в слабо осветена, задушна хотелска стая в сърцето на Ню Йорк. Място, което те кара да съжаляваш в момента, в който се регистрираш. Леглото изскърца под мен, главата ми тежеше, сякаш плувах в мъгла. Как попаднах тук? Напрегнах мозъка си, опитвайки се да си спомня. Тогава ми просветна - ТЯ. ...

В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...

Уиски чисто,
яко бяло,
в комбинация със сълзи.
Самоубийство
с моето тяло, ...

Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно
в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.
Пена бе доячка първа някога в Текезесето.
Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.
Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после, ...

"-Боже,колко мъка по тоя свят,боже!"
Из "По жицата"
Йордан Йовков
Отвсякъде мъка приижда.
Отвсякъде извира тих стон. ...

Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...

Детството е птичка нежногласна
и лети в безоблачно небе.
Тя е и вълшебна, и прекрасна,
и дъгата е във нейните криле.
Кацне ли, отишло си е то ...

За съжаление ставаме свидетели в съвремието ни на действия, които ни определят като ниско интелигентни същества, които подменят
и не зачитат вота ни, които не ни смятат за нищо!! А ние, трудещите се сме суверенът -- ние можем да свалим всяка власт -- ние можем да
пратим по дяволите целият този полит ...

Спри, сърце! Недей ми говори!
Зная вече всички твои тайни!
Даже и гласът ти да мълчи,
чувам те по начини незнайни.
Неспокойна правиш ми нощта, ...

Сайтът ни, си има Шиши.
Като този в ДеПеСе.
Сигурно е с четри висши,
щом измисля гласове.
Анонимно с тях, гласува. ...

КРАЙ

Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...

Събудих се! Нищо, че навън е още тъмно.
Наоколо аз виждам вече светлите лъчи.
Обединени заедно будители сме! Светим!
Човеко! Събуди се! Започни да светиш ти!

Да си го кажем честно
и аз не съм прекрасна ,
ама и вие не сте ,
точно обратното е .
То моите слабости ...

Утро е, почвам деня си с кафе,
поглед към пресата и БеНеТе-то.
Бързо минавам през речния Фейс
и мисълта ми полита проклета.
Как си със здравето? Спа ли добре? ...

Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...

Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора ...

И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...

ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...