ЗАДУШНИЦА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
В очите на живите
сълзят звезди.
Наближава задушница. ...

“да се владея мога"
Не ме пъди!
Ще си тръгна
сам!
Сам ...

Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...

Нощта спотаява безбройните тайни
със страсти разпалени, с паметен зов
и дъхав е мракът, мечтите омайни
за чувства всесилни и вечна любов.
Аз мисля за теб, а в небето луната ...

Тиха гара, задрямали влакове.
От небето вали белота.
Сред багажи и чанти и сакове,
някой спира да види това.
Някой знае, че влак е животът му, ...

Калина спря пред вратата на многоетажната сграда. Погледът и обходи модерната конструкция и луксозната врата. Неуверено влезе и се замая от многото коридори, които като слънчеви лъчи тръгваха от центъра към периферията.
Момичето, което наскоро беше навършило пълнолетие, все още плахо тръгна към най- ...

17 септември 15:30
София, България
Болница "Пирогов"
Фил лежеше от сутринта в това твърдо и неудобно, болнично легло. Вече се беше схванал. Главата му беше омотана в превръзки, лявата му ръка бе превързана.
Ива седеше до него и му говореше нещо за близнаците. Нямаше търпение да го изпишат и да ги пр ...

ЕДИН ХУДОЖНИК СИ ОТИВА
... разсъмването предстои, а ти си вече адски буден,
но розовите ти бои изсъхнаха – в безброй заблуди,
низ от химери преживя, стишил надеждата си жива,
и татък снежните нивя примъкваш си на гръб статива, ...

Мани, мани, мани, мани, мани, мани,
що жена е твойта, баче Иване,
що на жена случи, мани, мани, мани,
не може и смогна само на... дивана...
Иска си и сака, сака, сака, сака, ...

("Оръжията и човекът" 2 в сВалка стайл)
В Чили Лили не остана,
а замина за Гвиана
и какво там с нея стана,
тайна е неразгадана. ...

Творец
Един живот не стига да опиша
Що значат думите за мен.
Че те са въздуха, дето дишам,
Че те са огън, те са плен! ...

Прошепвай ми трогателни слова,
моли се да те назова по име,
''обичам те'' от вчера само дим е,
умислен залюлява те вестта.
Променяй устремен тоналността, ...

Къде си тръгнала, душице?
Къде се скиташ? Зима. Нощ.
Градът притворен, многолиц е,
а към бездомните е лош.
Живота девет, казват имаш. ...

Навлязохме в ерата на поколението БЕТА, първото бебе се роди недоносено и …
‚ Бета е наименованието на поколението, родено от 2025 до 2039 г. Изследователската компания McCrindle съобщи в блога си, че до 2035 г. поколението Бета ще съставлява 16% от световното население и че много деца от него ще до ...

Нур се луташе из гората и когато видя под една ела тези големи бели гъби, усмивка се разля по сериозното й лице.
Наведе се и откъсна гъбите, подържа ги в ръце и ги пусна в торбата.
Вече си представяше как ще ги сварят и похапнат с баба си Фатме.
Белият вятър издуха преспите и пролетта настъпи бързо ...

ЖЕНИТЕ СИ ГОВОРЯТ ЗА МЪЖЕ
… когато си говорят за мъже, жените стават толкова красиви! –
и – стиснал две яйца на Фаберже, край дях допивам сокчето си киви,
наливам си и водчица „Smirnoff“, потънал във мълчание Христово,
аз просто онемявам от Любов! – захласнат от красивото им слово, ...

НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ
Защото хвърлях цял живот калъч,
а зарчето се шмугна под килима,
и мен ще ме прониже слънчев лъч,
а после вече няма да ме има. ...

Небе за бездомници – всеки си има.
Ухае на пролет... На вишна, смокиня.
Когато затъна в най-блудкаво бяло.
Под него се шмугвам – то цвят е разляло.
Небе за бездомници – с думи рисувам. ...

guerra silenciosa
Te he declarado una guerra silenciosa
dije que llegaré primero a la meta
prometí enamorarme de todos los lugares de interés.
plantaré árboles ...

БОГОЯВЛЕНИЕ '2025
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за Любов! – и нека тя за всеки бъде вечна –
за старчето с душица на дете, потънало с бастунчето си в храма,
за паячето – взело да плете за сън хамаче! – в стаята на мама, ...

Граховото зърно дребнотемие,
в Андерсенова полемика.
На дневен ред принцесите вълнуват ги дилемите в чертежи звездни.
Натална карта, дом във Марс ...
Какво записали са в час рожден, съдбовен в Меркурии и Плутон...? ...

На теб дължа
последните си месеци на щастие!
Събуждаш в мен мъжа,
който се радва на живота!
Когато е красиво, ...

Каня те и тази нощ в съня ми.
Само там мога да те видя.
На морският бряг, под звездите.
На бледа лунна светлина.
Ще ти се любувам - без да бързам. ...

Най-силният шум между нас
е тогава, когато замлъкнем.
Чуваш се ти, чувам се аз,
а в душите ни - тътен.
И крясъкът помежду ни ...

Къде е надеждата...
Тази ,същата,дето дава надежда!?
Тази хиена ,на чакала верница.
Злобна лъжкиня,потайница.
Колко свят е залъгала с думи. ...

На този ден Светият Дух, под формата на гълъб, се спуска от небето, за да пребъдва в нашия Господ Иисус Христос - вечна да е славата Му - амин!!!
От този велик ден остават точно две седмици до встъпването на Доналд Тръмп на власт в Белия дом. След тези две седмици Гълъбът на мира ще се спусне отново ...

Щастлив ли съм, или не съм,
сега не искам да узная.
И светлините жълти вън
в перде с отблясъци играят.
Да обявя, че съм щастлив, ...

Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...

08:55
София, България
"HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING"
Ник Колев наблюдаваше паркинга пред внушителната фасада на "HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING". Най-новият и най-красив бизнес център в София. Огледа се в отражението на стъклената витрина. Висок, 42 годишен, мъж, в разцвета на силите си. Жените го намир ...

Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори, ...

Бродих по улиците тъмни.
Погледът ми търсеше следа,
но поглеждайки нагоре,
видях самотна, сивата мъгла.
Покрила небосвода пълен, ...

Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...

Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...

Самюъл Колридж - Време, реално и въображаемо
Time, real and imaginary
An Allegory
Samuel Coleridge
On the wide level of a mountain's head, ...