ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...

Изпратена съм свише -
за изпитание.
Валя поройно върху теб.
Не беше просто дъжд -
калта се молеше ...

Но сърцето ми
кой ще го сглоби
след онези дни,
дето го разби!?
Уж любов, ...

Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.
Без нужда от случване, ...

Men do nоt know how to love.
They follow no romantic rules.
They always think they are above
of all of the courtesy tools.
Men always follow their desire, ...

Решение има
Въпроси има, но има също
отговори и на тях решение.
Времето е ценен капитал.
Пространството е капитал. ...

Сънувах те със друг,
пред мен!
Бях те оставил за минути.
Ти беше гола и на екстаза в плен!...
Дори не се зачудих! ...

СЕДЕМ КРАЧКИ ОТ ЕДНА КЪСА УЛИЧКА
Ухае на препечен карамел,
косите ми са с цвят на тъмен кестен.
Не се запитах всичко ли си взел
от непредизвестената ми есен. ...

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност пре ...

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?
Отхапах от ябълка дива - ...

Събра земята тъжните листа,
обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.
Мъгла погали пъстроцветна шир ...

Желания ...
. Исках света да спася, с красота,
в театъра, с творбите на таланти,
с идеали висши – свобода, мир,
вяра, любов, борба със злото…Уви! ...

Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...

ЗАСЯВАНЕ НА ЦИКЛОН
Сред есенните пазви стихва лятото
с догарящите след горещник въглени.
Не исках да останем непознатите –
подирили подслон сред шепа жълъди. ...

Рано слана есенни сълзи слани,
рони листа, недоречени нощни слова,
сънища пропуснати недосънувани,
върволица пътища непропътувани.
Слънцето свидни усмивки раздава, ...

Ежедневки 120
1. Маскирах се, като девственост... но маската ми не издържа и ден...
2. Нямам акъл... но имам гениални мисли...
3. Разкрих се напълно... но си запазих тайните...
4. Разнообразих си сексуалния живот... откъм мечти... ...

Есента своя мир ми донесе,
без да иска в замяна, какво
и защото е влюбена есен,
как празнува във всяко дърво,
как безкрайно, щастливо рисува, ...

Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...

Д С К
ДОВЕРИЕ в една родна банка,
от хората, доверие от някога!
Тук те се чувстват отново у дома,
от Спестовна каса останала е честността. ...

Мечтае щъркелът за жабешка яхния,
а жабата - да стане царска щерка.
Принцесата - на тънката си шия
мечтай лисича кожа да наметне.
Лисицата - мечтае за петленце. ...

Повод за написването на този материал ми даде един текст на наш колега по перо, поместен на линк:
Изкуствена истерика - журналистика: Фейлетони от Коруба (Слав Коруба)
визиращ бъдещето на изкуствения интелект. Под него дадох следния коментар:
Хубаво е да се разсъждава върху изкуствения интелект. Как ...

Once a jester wanted to expose
In front of the almighty king of land
The hidden thoughts of those, who are supposed
With their loyalty to outstand.
The king hid himself from the sights, ...

Момчето, което говори с морето.
На някакъв странен език, Аз ли бях тогава?
Недялко Йорданов
Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден, ...

Спуска се вън нощта студена
над града печален и самотен
и пенсионерка бедна, натъжена
спира се до човек многоимотен.
Казва му:"Дай малко, чадо, ...

На малкия ми син Боби
Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето: ...

Мълчи ми се!
Не ща да пиша!
Всяка дума е проблем
най-черен!
Драмата от нищо ...

ВЕЧЕ НЯМАМ МЕЧТИ
Автор: Зоран Якимоски
аз вече нямам мечти
вече нямам думи –
те спокойно спят в синята долина ...

сърцата
са обѝтели
на стихове-(душе)спасители

Раз и животът започва.
Раз и те обгръща в доброта.
Раз и те подготвя за своята грозна игра.
Принуден си да играеш в нея, защото няма да има ,,два".
Но какво ти знаеш за това, воден си от една сляпа мечта. ...

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ
Как сме мечтали, как сме летели.
Никой не знае. Никой не знае.
Как сме се искали, ръцете притискали.
Никой не знае, никой не знае. ...

4.
Макар и вече пораснала, не забравих баба и дядо. Често ходех в дома на щастливото ми отминало детство. Спомням си… една зима, по времето, когато имаше истински русенски зими – цяла нощ беше валяло и фучало, а снегът се издигаше повече от метър. Още по тъмни доби се закахърих аз, какво ли правят б ...

I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...

Щом… Северна Корея
изпраща днес войска,
храна и артилерия
в съветската страна,
реших… и аз да пратА ...

Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено. ...