Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...

Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...

Баба си отиде със мъгли
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...

И мама рече:
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."

Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...

"Amsterdam Reflections" е мой много стар проект от Амстердам, Холандия (2000-2013), където съм издал няколко акустични албума, два от които станаха "златни" според търсенето, слушането и критериите на слушатели и критици.
Радвайте се на живота и неговите особености, без злоба и лоши мисли!

Автор: Krischo
Прочетено от: Krischo
Стихотворението е част от стихосбирката "Само спомен"
Музика: Jorge Mendez - Cold
Вижте всички произведения тук: https://krischo-poetry.blogspot.com/ ...

Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...

ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...

О теб да залепна,
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...

Човек избира
сам - дали и на кого
да се опира;
най-добре - на свише, за
да е с душа спасена...

Ежедневки 122
1. Маскирах се, като мафиот... и станах уважаван бизнесмен в България...
2. Звездите не ми говорят... слушат ме...
3. Имам всичко, което нямам... в мечтите си...
4. Богат съм и имам хобита... ако бях беден, щяха да са диагнози... ...

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...

Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...

Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...

В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...

Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...

Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...

Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...

Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш ...

Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата ...

Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...

ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...

Такъв съм аз
В спомените ти ме запази!
Знам, загубеняк съм! Съжалявам!
А сърцето иска да крещи!
И душата ми не се предава! ...

Питат го:"Левски с какъв куршум -
сребърен ил обикновен, е убит?",
а той прояви "гениален" ум:
"С обикновен!", какъв "ерудит"!
Малко е да кажа, че немея, ...

Ние и вие, аз и ти. Без очаквания, или поне не съвсем. Не трябва да има много значение кой съм аз и кой си ти, това тук е нещо самостоятелно, но и доста зависимо. И от мен, и от теб. Кога го четеш, някой може би ти го чете, а ти само слушаш, не съдиш.
Виж при мен е друго, аз не мога да променя момен ...

Денят се сменя с нощта.
След бурята Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.
Често близкият път става далечен. ...

Светата Книга е преддверие
на Рая - който
трудно се
постига

На майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...

В живота всичко случва се, когато трябва.
Защо да страдам- всичко отминава.
Любов и хора от мен си заминават.
Само самотата докрай с мен остава.
Любов дарявах ви, когато страдах. ...

Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...

Топла си, като лятното Слънце,
нежна, като пролетен дъжд.
Жадувам те, като зимата, винце
както есента, морския плаж.
Сезоните всички събираш ...

Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...

Мое его -
твое иго,
твое его -
мое иго.

Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни ...

– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...