Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...

Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...

Затрупан съм от много си аз,
които ме преследват не от вчера...
А иска ми се хей така - от раз,
спонтанно в многото да се намеря!
Но какво ли има в повече у мен? ...

Стане ли време за тръгване,
давам гласа си на вятъра.
Всяко последно осъмване
пази следите ми в пясъка.
Смело е морското влюбване, ...

Не се ли спънеш,
ще бъдеш спънат.
Родил се е просрочен -
не искал свят порочен.
Работя значи живея. ...

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...

Веднъж Маруся купи си прекрасна риза
от бял сатен с якичка – кадифе,
тя тясната пола нахлузи
и спусна се към близкото кафе.
В обречения час на първа среща, ...

Из моите собствени размисли на почти 19-ет годишно момиче.
Музиката е взета от Ютуб!

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...

Обичах ви: и любовта ми може
да тлее още в мен – под пепелта,
но нека повече не ви тревожи;
не искам с нищо аз да ви смутя.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно – ...

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...

МОЕТО ОТЛЕТЯЛО ВРЕМЕ
Сам на пустия плаж.
Сам по празните варненски улици.
Младостта ми – мираж,
нейде тихо от мене притули се. ...

Попитан бил
изкуственият интелект
как настроение се повишава
и отвърнал:
,,Чрез стихотворение..."

ВИКАЩИЯТ ОТ РАЗКЛОНА НА ОКЕАНИТЕ
В памет на Поета и Писателя Цветан Бошев – Ламята
Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне н ...

Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов, ...

Шарената ми писана
любопитно отзарана,
явно - да не ѝ се спи,
от кафето ми отпи.
А то не е като всяко, ...

СЛОЖНИ КЛИМАТИ
Забравѝ ме, излишният патос
ме повежда в погрешна посока.
Обожавам разблудния август.
Ала прага си вдигнал високо. ...

ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах, ...

Дойде високият предел.
И залезът потъна в хоризонта.
Кой каквото от деня е взел:
търси и в нощта възможност.
Над нас звезди и луна ...

Искаше ми се днес да напиша нещо свое, позитивно. Неделя е все пак. Почиваме си. Веселим се, или по някакъв друг начин, прекарваме приятно времето си.
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви харе ...

Посветено на 148-ата годишнина от клането в Любенова махала (тогава Гюнели махле) през Руско-турската освободителна война на 14 юли 1877 г.
Мъртвешка тишина настъпи на село,
помня адските мъки, безчовечното дело,
юлска жега беше, слънцето сипеше жар,
животът за миг чезнеше, клаха ни без жал, ...

Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...

До есента е още рано,
в мен зрее гроздова тъга
и чувам - още от сега,
проплаква някъде пиано.
И ще е септемврийска вечер, ...

Безтегловно търкалят се дните
по любов, по тъга, по задачи.
Издълбаният кръг под очите
забранява ми вечер да плача.
Замълчават зловещо гърдите. ...

Бог е Любов и
чрез Нея човек възклицава:
,,Живея!"

Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание
и просякът - неволен символ на страданието.
Загърбил всяко същество човешко, ...

Нощта чертае светлосенки,
заслушана във ритъма игрив,
а ти и аз сме бледи сенки,
в които споменът красив е жив.
Нощта простря ръце и ме прегърна, ...

Насреща по горския път иде коняр с накривена капа.След него тропотят два поизмършавели, дорести коня. Той спира и сякаш сме стари познайници ми доверява с беззъба блага усмивка как снощи ходил у комшията за домашна ракийка. Заковавам се и аз , онемял от изненада. Чичото продължава: " Ма на забравил ...

Бурята в душата си да потуша опитвам,
от виното на моята любов отпивам
глътка по глътка, за да запомня
сладостта, тръпчивостта да вкуся.
В сърцето си дълбоко аз ще скрия, ...

Бях на друга земя.
Недокосната от човешка ръка.
Беше чисто, искреше,
беше странно красиво.
Нямаше слънце, но всичко блестеше, ...

Pars I - Excitatio // Част I - Пробуждане
"Не преминавам на Тъмната страна. Аз съм Тъмната страна.“ - заявих го твърдо, с пламтящ поглед. Дори аз не можех да повярвам, че това е самата истина. В този миг всички болезнени спомени проблеснаха пред очите ми - страданията, болката, предателствата. Цялат ...