60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...
Реалистично за фантазията, идеализацията и вината
🇧🇬
„Който се захване на чете стари приказки, се зачита в приказката на човечеството.
Който се захване да пише приказки, пише първо приказката на собствения си живот.“
Николай Рьорих
За къде си тръгнал, човече, без да си живял поне за малко зад кориците на някой том фантасмагории, без да си бил герой в ...
Пречупващата се през ретината светлина
свидетелства на утрото, че още виждам.
Със слънцето изящен цветен водопад
избутва дигите на мрака и приижда -
цирконий от ахат да стане различим, ...
За теб, любов, ще бъда сянка
и в безслънчев септемврийски ден.
Ще съм подробност малка,
очи нарочно ще извръщаш от мен.
Ще бъда там, във мислите ти скрита, ...
Не ме обичай. Не ти и трябва да си с мен.
Не ме обичай. Не разбра ли?
Нищо ангелско няма в мен.
Не искам да си с мен,
защото знам че заради мен страдаш. ...
Нощта се спуска тиха и вълшебна,
изгряват световете и трептят...
изпращат ни послания и вяра,
че не сме сами във вселенския си път.
Тогава стихваш закриляна и нежна ...
В скута ми полегна тишината, сгуши се във моите ръце,
пуснала къдрици тъмнината, галеше ме с вятърно лице.
Мислите ми някъде летяха, махаха безцелно със криле,
нямаха посока, но се спряха, нежен глас покоя им отне.
Спомени рояк ми налетяха, кацаха по мойте рамене, ...
Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.
Най-смелите със страст в душата ...
40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...
Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.
Преви се мигом, падна тишина, ...