Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.
Преминах върхът си, надолу заслизах
и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,
и гордо перчема нагоре зализах.
Но времето скоро скрои ме кюляф ...

Ще си тръгна от живота ти ... тихо.
Ще прошепна последно за сбогом.
Ще закътам дълбоко в сърцето си,
спомена за късната обич.
И ... оставям ти всичките изгреви, ...

СПАСЕНИЕ
Конче малко нощем бяга бързо, в галоп, през съня.
Радвам му се и се питам що ли ще рече това.
Може би ще отпътувам и не ще се върна тук?
Или пък душата иска да препуска в свобода? ...

Няма по-жестока болка от това да те няма до мен,
да седя отново сама свита в ъгъла,
пуснала любимата ни песен, сипала любимото ни питие.... без теб...
Да не чуя гласа ти, да не те видя, да не те прегърна...
това убива и разкъсва душата ми, и всичко в мен крещи, ...

Прокрадваш се бавно до мен...
С устни рисуваш жарава...
В ухото ми тихо шептиш...
Кръвта ми тече като лава...
С ръцете по мене пълзиш... ...

И поредния скучен ден, бихте си помислили. Но не. Все още не мога да се отърся от спомена за локвата кръв идваща от входната вратата на най-добрата ми приятелка Лидия. Беше 19:29, след минута трябваше да я взема от тях, за да отидем на вечерята по повод сватбата на леля ми. Беше най-малката от семей ...

In dem abendlichen Garten
Wandelt des Alkaden Tochter;
Pauken- und Trommetenjubel
Klingt herunter von dem Schlosse.
„Lästig werden mir die Tänze ...

Балада за истината и лъжата
Владимир Висоцки
Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро. ...

Препрочитаме ден и нощ
Книгата Божия,
преповтаряйки образи,
случки, картини...
А душите ни тръпнат ...

Моят грях
Беше отдавна. И толкова кратко.
Аз спях във люлка- раменете на татко.
След това люлката се продъни
и животът ми дяволски се издъни. ...

...По пътя на влюбените стъпки...
Тръгнал той да се прибира
почти заспал и много изморен,
когато по пътя си към вкъщи
видял как тя покрива небето ...

Призори чува се
песента на птиците,
спокойният ропот
на близката река.
Ведрото слънце изгрява, ...

Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража. ...

В гърдите ми, докато въздух има,
дорде очите ми съзират красота.
Ще бъде лято всяка зима,
а всичко друго, знам, е суета.
Мечтая ли и звънък глас извивам, ...

Празно - блус
Столове, свити край празните маси,
погледи след думи,казани от суета,
усмивки разменят празни сърца,
празна болка и в болката – празнота! ...

Кой ти каза, че без обич може,
кой като вина ти я вмени?
Любовта, сменила осем кожи,
ще обязди други ширини.
Ще стоиш пред портите на рая, ...

Къде се крият нощем птиците?
Гнездата топли са напуснали.
В транс танцуват жриците,
вятъра в косите им препуснал е.
Къде изчезват нощем мислите? ...

Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват, ...

Налей ми чаша
от старите спомени.
Да пием със тебе
за нашия ров.
Аз съм на полюса ...

Едни ви тъпчат мечтите,
други ви плюят в лицата,
никой не бърше сълзите,
всички приемат съдбата.
И после вие кажете, ...

Ще ти грабна покебола
и ще го захвърля в дива ярост
по главата ти превита.
О, не чакай капка жалост!
Пикачу, Зобат и Райчо - ...

Само тя
Нервен тик на окото ми. От известно време.
Не съм суеверна. Знам, че ставам за смях.
А любовта ми, ако някой отнеме?
Боже, как ме е страх. ...

Изкъпана,
планината заслиза
по склона,
от рамо отментала
бели мъгли. ...

В изстиналото ти сърце
намирам думите,
които не достигнаха
да стопля моето.
Но май е късно.

Някой ден е така
ръката ти хвана ли
ще те заведа на поляна
от слънчогледи,
та нали така ме наричаш. ...

Не те разбирам,
в бездумие когато ни отричаш.
И от мълчание пресипнал
гласът ти вече нежно не трепери.
Възможно ли е ...

На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...

Сърцето ми не е за отдих кътче,
където може всеки уморен
да си почине и парченце да откъсне -
частица от живота ми, от МЕН...
Не е звезда, във нощите да свети, ...

Дали е тъжна добротата
побягнала далече от шума,
споделя всичко с тишината,
остава скрита за света!
Понякога в далечината ...

Гарванът ми хвърли перото си
И каза: следвай ме!
Прекрачих го и продължих,
Нямам време за суеверия,
Светът с бесен ритъм се върти. ...

И да искаш, да не искаш,
аз във тебе съм се влюбил.
Да се стискаш, да не стискаш,
аз и дните съм залюбил.
Че не мога да избирам: ...

– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...