Писмо до Иисус
Каквото и да кажа - вече няма смисъл.
Прокълнат съм за всички времена.
Пътят ми до теб, през тези три години,
отведе ме до тук - с въжето във ръка. ...
Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвани ...
Отново вдъхновено от Rammstein (Рамщайн)
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...
И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
...Росата...
(на мама)
Росата свежа и нежна настани се доволно
в цветовете и душата на едно цвете красиво.
преди това бе тъжно то, защото увяхваше неволно, ...
Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.
Разтанцувай очите ми, нека блестят, ...
Не чувам вече нежните ти думи
и не можеш да ме стоплиш с ръце.
Къде е човека, в когото се влюбих?
Аз ли... те някак си... взех?...
Защо е студено, когато ме гледаш? ...
Бедата е измислена беда.
Тя властва само нощем над ума ми.
Но денем си оставя и следа.
Все тъй от слънцето замаян си танцувам.
Вината е отминала вина. ...
КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...
Дъждът вали в сърцето ти ... за мен.
И в мен вали ... Без изгледи да спира.
Цигара паля. Пуша нервно, Уморен,
денят в очите ми по мъничко умира.
Ще си налея двойно. После за капак, ...
Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...
Кой ни в таз робска люлка залюлява?
Нима позволяваме някой да ни притежава?
Мислим, че сме свободни, че ще си спасим душата,
но пиронът е забит! Роби сме на системата
още преди Спасителят да ходи по Земята. ...