Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...

Луната тази нощ лицето си прикри
зад сиви облаци, мъгли...
и тих дъждец сега си ромоли,
и трий на лятото най - жежките следи.
И лятото, ще си отиде като сън ...

Часът е два и двайсет.
Малък час в нощта.
Голяма дупка в мрака
На моята бяла душа.
Чакам те самичка ...

Из "Добре темперирана нежност"
B-moll реалност
Р.Чакърова
Звучи мелодия, звучи ми тъжно...
Самотни фрази в сблъсъци сакрални ...

С мирис на Октомври
Така чакано, а вече тръгваш си.
Стегна куфара към южните страни.
И песента по радиото се смени.
Песните и там не са морски. ...

Кого да питам за надежда …
Стъмнено, времето привършва …
Пораснах, а пък пак съм същият,
забравил – Бог е във сърцата ни
и затова е толкова високо! ...

Ние събираме ресурси,
водим войни.
Това сме ние хората!
Материалността е наша реалност.
Готови сме на всичко. ...

Няма да съм странно драматична
и с поглед да отпивам от безкрая.
Каквото имам, ще ми бъде всичко.
И без това припадам от раздялата,
която ни орисва да сме заедно, ...

Отронена сълза
Рисуваш ме с горещи устни.
И все, към мъжкото си рамо,
придърпваш ме да се отпусна,
дори и за минута само. ...

За тъжните поеми...
Защото само мига е истина и значение и това се осъзнава...
Защото на душата се присмиваха,
защото лоялността я заобикаляше,
защо писалката и е благословена, ...

Спомен -
топлина
в изстиващите длани на дните.
Опит за възкресение
от восъчната отливка на миналото... ...

Най-лесно в мътната вода
лови се риба – ето на,
на въдицата ми шаран
се хвана – мазен, обигран!
Тъй всяко глупаво конте ...

Ветровете на август.
Нищо не боли като тяхната печал.
Предчувствие за есен,
Когато лятото е още в разгар.
Предчувствие за край, ...

ТЮФЛЕЦИ
Бил съм пияница...Бил съм пройдоха...
Не съм се оженил. Проиграл съм живота.
На комар съм залагал последната кинта.
В джоба съм нямал дори и стотинка... ...

Писмото
Всяка нощ те чувам,
разплакана във тихото,
по стъпките минувам
с мокасини от скритото. ...

Няма да ти кажа - "остани",
дори и всичко вътре в мен да вика!
Далеч отивай, пълен е светът с жени,
аз тежък камък вече в гърдите имам...
Няма да ти кажа - "с мен бъди", ...

Пожар...
гората от неврони е запалена;
а лъжата
от истина накрая е измамена.
Животните, ...

И днес денят се къпе в своеволие
Искрящи случки с близки хора
Пробуждат здравата ми същност
И ме повеждат все по-горе
Където всъщност тръгнали сме всички ...

Появи се облак отнейде-
бавно лази-изпълва небето.
Боде с гръм сърцето плашливо,
след себе си-порой излива.
С теб съм. ...

Слушам аз вятъра нежно минава
по кожата и шепне ми тихо в нощта.
Шепне,разказва история случила се
в далечни,далеч времена.
Разказва за чудна принцеса с тъмно кафява, ...

Вървя през лятото
с бялата си дреха
и ми е вкусно.
Оставям се то да ме положи
на вълните си - ...

На моя народ
Горещо е и няма да вали.
Подгонени се гонят часовете.
Замерят ги несбъднати мечти,
измислената обич, задраскани куплети. ...

Майчина любов
Майчината любов
е чиста и свята,
любов всеотдайна
и жертвоготовна. ...

ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ
Какъв нечакан топъл дъжд -
през януари изведнъж
пристигна просто ей така
и плисна в бликнала река. ...

Ще загубя ли
очарованието си на Рицар?
Печален образ ме зове.
Ще тръгна по света
с подострен меч, ...

СТРАХ
До скоро аз бях куражлия.
За кожата не бе ме страх!
Но днеска вече аз не крия..
Страхувам се, че остарях! ...

Опиянение.
От червеното вино,
което сгрява сърцето и душата
или от допира ти по кожата ми.
Не знам от какво е, ...

Спи ми се
така, че чак не искам да се будя.
Така, че чак не искам да те помня.
Така, че чак гласът ти да не чуя -
нахален спомен който да прогоня. ...

Минават си годините, редят се
зърна от кехлибар като слънца.
Едно до друго, палещи пожари
в живот наречен с радост и тъга.
Но има ли кому да се облегнеш, ...

Коя страна за всинца нас е най-красива
и българинът най-много люби на света,
за коя страна родният войник е загивал
в името на достойнството и съвестта?
Отечество мое, туй си ти - ...

Затворени в мрака,
аз и ти се превръщаме в статуи.
Душите ни горят,
както и телата.
Мъката разяжда бавно. ...

Не ще да бъда. И не съм.
Не помня бил ли съм преди.
Живея не в света навън,
а в простичките си беди.
Но бил ли съм в далечни дни, ...

Опасно неграмотни чувства,
излишество от кал и суета...
поредната болезнена заблуда,
залог е за разбитите сърца.
Престъпно онемели думи, ...