Как ли се казва...?!
"Пътуването, не пристигането, има значение"./ Т. С. Елиът
Как ли се казва
това време,
където мечтите ...

Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...

Още, още
Искам погледа ти впит във мен - събличащ,
кроткия ти, буен нрав - обичащ,
звуците на тембъра ти - галещи,
дланите ти на ръцете - парещи, ...

Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната, ...

Сутрин става с шум в ушите-
кръвното му е високо,
гледа, слуша новините
и въздиша от дълбоко!
Имало е атентати ...

Метаморфози...
Красиви моменти
се трансформират
с една вечна целувка,
с преобладаващо докосване , ...

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато ...

Горчи ли ти? В отминало е време.
Затворена във спомени и в стих.
Изпята песен. Непосилно бреме
изхвърлено зад борда. Скъсан лист.
Горчи ли ти? А бе любов красива. ...

Слънцето - тава бакър
мъчи се да върне Лятото,
на плажа тих, последният чадър
гледа към морето запустяло.
Една вълна се плисва и шепти ...

Супер!
Някак си е успокояващо,
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане ...

Каквòто стòри
ти („)приятел(“), враг дорѝ
не ще повтòри...

Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося ша ...

Колкото са те две седмици.
Особено когато си на почивка.
И то с любимите ти хора.
Минават буквално като за миг.
Хе, хе, хе! Сега вече мога спокойно да потвърдя хипотезата на Стареца. Че точно в едни такива красиви и приятни дни прекарани с любимите си хора можеш да разбереш, как Времето е спрямо Люб ...

Очите ти ме мамят със магия,
потъвам в тях и знам ще се удавя,
но от вълшебството копнея да отпия -
кажи ми, как да те забравя?
Очите ти ме приковават властно ...

Когато аз те срещнах за последно,
ти гледаше ме с гняв и студенина-
бях толкова от теб отдалечена,
че границата беше твърда линия.
През всичките години скитах-сянка: ...

Един списък
Попадна ми секретен списък,
от който свят ми се зави!
Душата ми нададе писък,
сърцето ми се натъжи! ...

Как искам да няма действия
на утвърждаване и воля,
да е творческо спокойствие
във всички хора без роли!
Дето в природа съвършена ...

Събуждаш се във утро синьо,
протягаш морните ръце.
Пийни от чашата си вино
и грабвай пачето перце.
Излей душата си на лИста ...

– Кокаин ли взимаш?
Въпроса ме втрещява. Никога не съм взимала наркотици, дори като тинейджър и не мога да разбера какво го е накарало да си помисли това.
– Какво взимаш, Алекс? Няма да те оставя, докато не ми кажеш.
– Добре, г-н социални грижи. Пия антидепресанти предписани ми от лекар. Съжалявам, ...

Тъне в сблъсъци, плаче
сърцето на човека -
в космически здрач е
светът - от памтивека!
Без обичта умира ...

ПОМОЩ
От три месеца дядо Пенко не беше ходил на пазар. По Коледа се подхлъзна и падна много лошо на двора. Слава Богу, счупено нямаше, само натъртено, но това, дето му го каза докторът, той си го знаеше — на колкото си години, след толкова дни ще ти мине. Дядо Пенко е на деветдесет и две. Внукът му ...

Земята люшкат страшни земетръси.
Какво и с мен се случва – аз не знам.
В такива дни, и от фитил по-къси,
се чувствам празен и ужасно сам.
Но може би в разискрените гени ...

Whenever I think of us, what becomes of my mind
Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind.
Every day I just grind, and surely I’m not the first,
But even working, I find, time to think about her.
When she’s here, time’s a blur, moving in a straight line. ...

Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва. ...

И Днес ще те превърна в хубав ден,
напук на облаците по небето.
От сутринта се чувствам окрилен,
а слънцето, от мене сякаш свети.
Усмивката ми, буди песента ...

Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам-
сред нощите-със таз ...

... ... ... Има нещо сбъркано в цивилизационния модел, който е възприет от Човечеството. Личи си по все по-тежките всеобщи кризи, които се сбъдват. За съжаление все по-рядко нещо друго може да се каже, че се сбъдва от това, което проповядва Елитът (доколкото може такъв да се открои) призван да подре ...

Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...

С пепел душата ми е пълна
и тлее сърцето дупка безмълвна.
Завинаги млади в спомените натежали,
малки деца,в миналото вовеки заспали...
Де сте години незнайно прекрасни? ...

Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах, ...

Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.
Не я превръщайте в бардак ...

Двадесет минути по-късно двамата детективи седяха срещу вторият заподозрян в убийството на Маргарит Симеонов, а именно Васил Маринов. Мъжът беше доста симпатичен, дори красив, с волева брадичка, ясни зелени очи и леко чуплива, черна коса. Фигурата му беше атлетична, а под тениската се виждаха добре ...

Аня остана в офиса след работа, за да успее да навакса за предстоящите празници. Потри очите си, защото я боляха от преумора и опъна под бюрото схванатите си крака, което не помогна особено, затова реши да се разтъпче малко из стаята. Отиде до прозореца, подпря се на лявото си рамо и се загледа навъ ...

Момиче, аз просто се влюбих.
Не мога да го опиша.
Ти промени значението на O-M-G.
Всеки ден се питам-
Ако можех да намеря думите, които да кажа, тогава щеше ли все още да си там? ...

Борис Кравецкий
ДВА ВЕТЕРАНА
Словоохотлив, очень мил;
По всей груди - заслон медалей…
- Я, генерала, в Кремль возил - ...

Размисли за обществото
Живеем в объркано общество, ето някои изводи които си направих за него. Истината се губи в свободното слово като диамант в свинска кочина, информацията върви ръка за ръка с манипулацията, преди християнството е имало господари, имало е роби, след християнството само роби. Хитл ...

Навън мирише на бардак
и слънце жули на откоси
обядвам филия на крак
а пред блока циганче проси.
Цял ден не смея да изляза, ...

Тя
прекрачи прага
на автобуса,
приседна тихо
и шепнеше ...

В мъка, в тъжна есен
аз за теб мечтая.
В скръб чувам песен
на розата от рая.
В море от пролет, цветя ...