И се въртим -
той около мен,
аз във него,
ръцете сплели,
така летим ...

Дадох ти това, което имам –
любов и вярност. Топлина.
Защото ти си моята любима,
и моята попътна светлина.
Дадох ти съдбата си със вяра, ...

деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи
заспивам и нямам мисъл в главата си ...

Живот,съдби, пътища различни,
днес приятел утре лицемер.
Живеем нейде с мисли архаични,
всичко,всичко пише в Божия тефтер.
Живот! Разстила се пред нас като пътека, ...

Не се предавай...!
(на баща ми)
Когато чувстваш, че всичко
се е обърнало с главата нагоре,
че умората навлязла е в безкрайното ...

Единствената реалност е Любовта
и не можеш сух да излезеш от нея.
Попарва те днес с гореща вода,
а утре те облива със студена.
Разстройство на навици ...

8.
Натоварихме се в джипа и поехме на юг. Пътуването не продължи дълго, като след малко повече от половин час, свихме по един черен път, който се спускаше към морския бряг. След около десетина минути се озовахме в малък залив, северният край на който се затваряше от нещо като нос, а в южния край се ...

Ще ми липсва този свят
със слънчевите си градини,
с вълшебния си аромат
на пролет, лято и смокини.
Не искам светлина в тунел, ...

Докосваш ме
крила на пеперуда
прегръщаш ме
най-нежната стихия
телата ни ...

Очаквах те! И тази нощ копнях,
и месеца изпратих да ти свети...
Надявах се! За нежност си мечтах,
но пак съм сам със своите куплети...
Поредната илюзия умря, ...

В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...

Намери ме... когато бях примряла,
намери ме... с разкъсано сърце...
Намери ме, когато в самота се давех,
намери ме... и тук до мен дойде...
Събуди ме... когато бях заспала, ...

Докога ще страдам, Господи, кажи ми, просто да си знам.
Че две очи разплакани проклинат всичко вам.
Не зная, Господи, къде сгреших, но с мъката си не се извисих.
Не мога, Господи, да трая повече обиди,
от всички удари получих, само унижение и нищета нескрити. ...

Любовно танго
В стая, покрита със споменен прах,
призраци стъпват на пръсти,
времето дреме на стария праг,
забравило да се прекръсти. ...

Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам океани мъка да създавам.
Душата ми е мъничко сираче,
научило се сам-само да оцелява.
Плаче ми се, много ми се плаче, ...

Разбридана.
Разнищена.
Разтърсена.
Разлистена.
Разлюбена. ...

Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù ...

Римушка за разтушка– 2
"Любов" или опит за поетически психотрилър
( вдъхновено от няколко прочита в сайта)
Крематориумът пуши:
там изгарят двама души– ...

Оранжев портокал
================
Гласът ти е оранжев портокал,
топящ несъвършената ми кожа
и в пулса на златист девети вал ...

Замяна
От никого стотинка не съм вземала.
До днес, без чужда помощ съм живяла.
И ничий залък аз не съм отнемала.
Навярно, затова съм задлъжняла. ...

Нека съм твоят малък тъжен човек,
който да гушнеш в кълбото на мислите,
онази малка искра на гърдите ти днес,
да скочи до слънцето и да го разплисне...
Нека съм онази тиха сълзичка от мрак, ...

...Помисли за мен...
Когато си неориентиран,
и чувстваш се загубен
просто помисли за мен-,
ако Света ти започва ...

Направих ти портрет,
защото се разделяме,
и любовта си вече не споделяме.
Направих ти портрет,
защото искам вечно да те има. ...

Диря те, Боже,
за теб да узрея,
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча ...

Христос воскресе
и благослови ни за
безброй години

Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.
Протягаш две пухкавки, малки ръце,
някак спонтанно напомняш ми майка ти,
когато бе същото сладко дете.
Чаровни оченца - бадемови ядки, ...

Съблече черния си шлейф нощта сънливо,
а утрото, обвито в огнен лъч, красиво засия.
А той така сломен, преглъщаше сълзи горчиво,
и само споменът във вените му затрептя...
От приказките беше сътворена, изящна мъничка бреза.. ...

Любов е...!
Каква красота!
дъждът пази нощта-
живеят цветята...!

В петдесет нюанса сиво
ще боядисам аз яйцата –
да е чукането диво,
да харесат празника децата.

В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват, ...