Очакване
За кой ли път, със навик вреден
и чувство на тревожност,
отново взех да се изнервям.
Страхувам се до невъзможност. ...

Защо ли
... И потече животът ни, някак
със невидима нишка чертан,
всеки ден слагащ свой отпечатък
в кичур сребърен, в поглед желан... ...

...Едно любовно съобщение... (...Божие поръчение...)
В очите те се гледат и в един човек се сливат...!
Блестят те вовеки, най-ярките звезди и лъчи, вече са едно поточе...!
Две халки приемат се и във безкрайност се превръщат...!
Водопади бурни се преплитат, вече са едно течение...! ...

Следобед, град, небе, ветрец,
очакване, красива песен.
Мъж, поглед, трепет и сърце,
докосване от миг донесен!
Разходка, разговор, мечти, ...

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...

Красотата се изписва
по устните ти вечерта,
когато видиш нейната.
Щастието казват писва,
но не и в твоята глава. ...

Нека дъждът с молитва не спира,
да преливат реките.
Земята с огън да танцува
и слънце да угасне в планините.
Нека морето стане на пясък, ...

Аз съм като всички
И аз съм като всички хора,
дойдох да мина през света.
Играх с дечицата на двора,
прескачах и със тях плета. ...

Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне. ...

Човек да се тюхка и да се чуди,
кой ли от сайта и защо го прокуди!
Пишеше толкова стойностни неща,
четяхме го денем и през нощта!
Предлагам, идея да бъде подета, ...

Просъница
Ти тръгна пак и всичко опустя.
Удави дъжд в градината цветята.
Замлъкна в миг на птичката гласа
и песента остана неизпята. ...

Ежедневието ли е това, което ни убива?
Повечето хора от нас са разочаровани от развоя на сегашния си живот. Оплакват се, че не им се случва нищо ново, нищо вълнуващо, нищо интересно. Да сте се чувствали и вие така, защото признавам и аз се чувствам.
Ненадейно, без да се замисляме, за виновник сочим ...

Греят ме слънчеви лъчи -
на снимки моята мома сияй.
Че чудни са нейните очи -
други на света душа не знай.
Кога я гледам - слънце изгрява, ...

Най-тягостно ми е, когато завали.
Небето става черно, сякаш плаче,
а капките дъждовни, все едно, сълзи,
се разливат тихо по клепачите ми.
И този миг притихнал е света, ...

Откакто хляба вадя във чужбина,
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща, ...

Синджир с покритие от родиева* сплав
Синджирче малко в Стария Несебър,
през лятото, в една задушна нощ,
харесах – нямах никаква потреба,
прииска ми се просто за разкош. ...

Отметнах пелената пред очите,
и вместо светлина какво видях,
парад на пустотата във душите,
и манифести за пари и грях.
Огледах се... безизразни лица, ...

Не ме е страх,
че утре ще ме няма
и този свят
ще бъде той без мен,
когато в него ...

Зайо Байо Хубавеца
готви се за веселба,
днеска ще се жени Меца
в най-далечната гора.
Зайчето за път се стяга ...

Озъртам се, търся те, обезумяла.
Ах, само ако не бях закъсняла...
Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,
искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.
Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти, ...

Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...

Когато животът ти горчи,
сипи си чаша вино
и в него разтвори
усмивката любима.
Подръж го във ръка. ...

Той бе нейното черно
черното на небето, което я държеше будна докато стане бяло
бяло като кожата й откакто последно видя своето черно
лежеше на пода с очи сякаш бяха отворени
и гледаше тавана,но когато ги затвореше той пак бе там, тавана де ...

- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...

Недовършено
Колко много желая, във привечер сива
да потропам на твойта врата.
Тихо в мрака да вляза, в гърдите стаила
много обич и много тъга. ...

Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака. ...

Горещо небе, преливат звезди.
Блести.
Стоя пред прозореца свита,сърдита.
Сърцето ми плахо тупти.
А ти си спокоен. Палиш цигара, гледаш встрани. ...

Стѝга и тая награда -
да каже някой след време,
ако от нещо пострада:
„О, стѝхче, моля те, сгрей ме! “ ...

Дори да ми дадат отсрочка
за път последен, на възбог,
за да поставя сетна точка
на моя стих, правдив и строг,
не ще помисля да ви слушам. ...

Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове, ...

Буен огън сред цветята се разпали,
а вятърът бързо го разнесе навред.
Сред острите бурени имаше провали.
Сгреши даже ледният камък напет.
Настани се начаса бурна какафония ...

Обичам ,леб да ручам
и с кюфтета да замезвам,
ракия да си пия и
жената да си плескам.
За к,во ми е акъл, ...