Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.
И политам на облак от звезден воал ...

> ∞
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея. ...

Тук всичко е наопаки, изгрява,
от запад вечер слънцето във пет,
мъртъв живите заравя,
а във реката плува самолет.
В четвъртък тука не вали, ...

Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...

Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти ...

Стига вече Надеждата е възпявана в песните,
не разбрахте ли !!! ....
не разбирате ли, че тя остава най-недъгавата злина,
която не успява да излезе от кутията на Пандора
заедно със своите събратя и посестрими ;) ...

Пристигна като пакостник в живота ми -
не съм го канила да влиза. Да остава.
Не му и трябва - легна на леглото ми
(със него всяка нощ заспивах на жарава).
Когато сутрин ставах, ме разрошваше ...

Да забравим днешните ни грижи,
да не събличаме отминалите дни
и нека любовта отново ни сближи,
и бъде мост за нашите мечти.
Че ме обичаш, вярвам го безкрайно ...

(измислена случка)
За колко давате цветята? -
попитах възрастна жена.
Изглеждаше ми тъй позната
и озарена в светлина. ...

Септември...
Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце ...

ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...

(Загубени завинаги в нея...)
В очите ти виждам истината
на сърцето ти, любими мой...
в едно цяло с тази на моето...
...С прозрачна постепенност ...

Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето. ...

Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал. ...

Във сайта ни понякога,
един поет се появява.
Той ни оценките,
ни коментарите,
към стиховете си - не разрешава. ...

Кука със стръв те
подлъга, рибòче, от
волно поточе ...
Чакаш в живарник -
кръвта ти данò други ...

Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава. ...

Дори врабчетата изчезват
от видовия фондов ген
човек когато недоглежда
света, от Бога сътворен.
Брутално се намесва, грубо ...

Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро ...

човекът мъки
изтърпява и в любов
ги претворява

Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо; ...

Земята цялата исках да бродя
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат,
и нека сезони безспирно се сменят, ...

Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...

Ти си моята комета, дирите на която следвам.
Единственият сезон вътре в мен.
Моята изгубена пролет!
Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.
Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита. ...

Моя
Бъди моя
Не на хорските угризения
Не на страховете ти в бурите
Не на чуждите обвинения ...

Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара, ...

СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО
Р.Чакърова
Лятото си тръгва със сълзи
и през облак тъжно се усмихва.
В парка две оклюмали брези ...

Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя, ...

Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...

Безвремие.
Мракът властваше над всичко в стаята, било то одушевено или не. Тъмнината поглъщаше всяка една частичка от нея, до най – дребната нищожна прашинка, спотаила се в някой от ъглите. Мощен, злокобен писък на гарван разцепваше на равномерни пресекулки тягостната тишина, обладала помещението. Н ...

На страха и на глада очите са големи!
ДТ©

Затварям прозорците
и дърпам завесите
на стаята
и на живота
в който ти ...

Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...

Надежда
Тиха нощ! Блян! Опиянение!...
Осанка!.....Кипнала кръв!...
Светлинен лъч!
Ражда се радостта!.... ...

128/Eдна любов
О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия... ...

Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...

Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...

Има живот без пътеки
и дом без реликви.
Трябват сърца без утеха
и почит без молитви!
Има живот с внимание ...