много взехте да се имате за хора;
и превърнахте се всички в морални.
лошите – на смърт, а не в затвора:
а в душите си и вие тъй сте кални.
и потресени сте чак от безхаберие, ...
Във странни времена живеем.
Все тичаме към някакви победи.
Не даваме, но гледаме да вземем,
без сметка губим ли или печелим.
И някак изхабихме се без време... ...
Знам, че ще те имам, но няма да те притежавам
Знам, че ще те обичам, но няма да те задушавам.
Знам, че ще те пазя, но няма да те ограничавам.
Знам, че ти все още не подозираш, но аз те обожавам.
Знам, че ще те слушам и няма да ти се налагам. ...
Етнографска катастрофа:
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...
Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...
С лъжите си не ще спечелиш ме...
Ще изгориш на кораба платната.
Не си играй с огъня в мене, не!
В жестоки пламъци ще изгори душата!
Мила, твоите отровни думи ...
Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.
В безмълвие трупат се преспи във нас, ...
- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...
Подарък играчка
Сине, твоята пушка наистина ще ни убие.
Толкова е голяма за твоите ръце.
Толкова е шумна за ушите ни.
Защо ти е тази пушка, сине... ...
2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...
С Моторни песни помниме Вапцаров
и с едрите звезди над Фамагуста,
със стиховете, вдъхващи ни вяра
написани преди разстрела, в пруста.
Или когато хвърляше с лопата ...
През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...
Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден,
за да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен ...
В самолета
Пилотът с трясък излетя от кабината
и пита пасажерите: „Случайно фазомер да имате?
Маркуче хидравлично – четвърт цол?
Спокойно! Всичко е под мой контрол. ...
Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
Те не бяха такива
Голи силуети с разбулени тайни
нижат се покрай мен и разнасят паметта си.
В центъра съм аз – невидим и злокобен,
излъчващ огнени стрели от мисли. ...
Разчупих остатъка вечен копнеж,
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита, ...
Такава ли е съдбата, тъй несправедлива?
На майка да отнеме, едничката и рожба.
Ще живее с мисълта горчива, че
споменът за него, в сърцето я пробожда.
Нека името му се слави пред народа. ...
В едно ний с теб отдавна сме наясно -
брашно не мелим, нямаме синхрон -
единият - с характер твърде властен,
а другият лишен е от нагон.
Чинии неизмити, груби фрази, ...
Далече си и километри ни делят,
но те чувствам, сякаш си до мене.
И вечер, когато птиците заспят,
те мечтая тихо ... до безвремие...
Обричам се на твоя нежен глас, ...