Като в тежка наркоза, аз към тебе политам
и повтарям си тихо:"Знам, че нямам крила!"
Но защо ли тогава така се обричам
волна птица да бъда, а съм само жена.
Дето тихо потъва в очите ти тъмни ...

Пак се съдра туй небе.
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми. ...

Навярно съм живял като наивник
и тъпкал съм по този свят напразно –
от има-няма петдесет години
да вярвам, че Приятел значи Вярност.
Приятелю! Поравно с теб делил съм ...

Малките ти стъпки
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...

В минути на раздяла
Да можеше времето да спира.
Миговете да се повтарят
Във вярност щяха да догарят
несподелените наслади. ...

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.
Остави ме - напук на лошото време, ...

Звезди – от всички се дочува бавна песен –
агония, нашепваща „Пропадаме назад“.
Те дърпат се (и ние с тях) в безкрая неизвестен.
Те скоро ще насочат в непознатото лица
замръзвайки в безкрайното. ...

На Емо
Разпиля ме тъгата по пътища сини
като сгърчено сухо листо.
Все те чакам неволно край мене да минеш...
Разпознала те бих сто на сто ...

in a dream
my arms were wings
that shed one feather
and in your hands
it found its way ...

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв.. ...

Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...

Сърце да си - ти няма да угаснеш,
животът е тъй нежния ти път.
И миг от спомени, изпълнени със страсти,
и все си болчица на сънния си кръст.
Дете да си - сам няма да пораснеш, ...

Толкова път извървях
че, да си спомня, вече не смея!
Страх и тъга претърпях,
питах се, как ще живея!
С просяка, хляба делях, ...

Наранена съм. Не мога да дишам.
Сърцето ми някой разби.
Излъга ме. И ме предаде.
Ужасно е. Тежко е. Боли!
Лъжата се вряза жестоко ...

Със кръв се задавя сърцето
и хрипове в него звънят.
Повяхва безбожно лицето
и мислите рано пладнят.
Ленив ми е мозъкът вече- ...

Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаянат ...

На луната тъжна, бледа
лъчите едва огряват мен.
И душа към бъдещето гледа -
към утрото на следващия ден.
Ти - слънце, стопли ме с лъчи, ...

Писмо
=====
И времето не помни, затова
ти пиша. Да не би да ме забравиш.
Душата залинява без слова, ...

Вали
Вали отново. Небето плаче.
Като набъбнало от влага зрънце,
помислило си, че е сираче,
то дави мъката си по свойто слънце. ...

Не минавай така през мене,
аз - траверса пред идващия влак,
освободи ме от тежкото си бреме,
не огъвай ме от зори до мрак ...
Ти бе весел, многоцветен, ...

Гърбави.
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят. ...

ЧЕРНО СЛЪНЦЕ
(превод от босненски)
Чудесният Бог
в съня ми ме потърси с аромата на босилек
на тавана на моя малък апартамент, ...

Една забързана жена се спира
и ме поглежда твърде недвусмислено.
В очите ѝ без свян напира
желание (да кажем) лекомислено.
Здрачава се... И люлякът ухае. ...

Като бях малък си мечтаех как ще срещна идеалното момиче, не някоя плеймейтка ами напълно нормално, естествено момиче и то ще бъде възпитано, добро, ще се смее на шегите ми, ще си помагаме взаимно, ще си създадем 2-3 прекрасни деца и ще ги отгледаме с любов. Някак си тази моя идея ми убягва все пове ...

Отворено е! Влезте, господа!
Днес ласките ми ще са ви подарък.
Днес черпя с късчета душа,
червилото е скъпо и гримът е ярък.
Не се страхувайте, не е капан ...

На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни. ...

Не мога да повярвам какви безумни разговори водя. Идва ми да си посегна, за да спра, защото са просто нелепи.
Не вярвам, т.е. факт е, че не съм единствената, която не празнува празници, не спазва традиции и казва “воистина воскресе” единствено, за да не се обяснява защо не би го казала иначе на хора ...

Така искам да съм хубава за малко,
в очите ми да заблестят съзвездия и слънце.
Потапяйки очи във меката им нежност
ще видиш ли доколко без теб не съм и зрънце?
И искам да приказвам, дълго да те мая, ...

***
Кой е?!
Коя е ?
Кое е?
Кои са? ...

Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни, ...

Добротата от мен се бе наканила да си тръгва:
черен шлифер, чадър, пътна чанта със цип.
Някой викна след нея: "Чакай!". Тя се обърна
и изпусна в краката си папка със стихове.
Тя си сблъска челото във твойто, наведена ...

За първи път в живота си опитах
от себе си далече да избягам
и просто без посока да се скитам,
без никакви надежди да възлагам...
Отдавна всичко в мене преболя - ...