Живея аз във този пуст свят
Къде си ти
Къде
Къде
Къде? ...

СИЛНА СЪМ
Падам, ставам и повтарям,
но долу нивга не оставам.
На колене пред никой –
ако искаш питай. ...

Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...

На Камелия Аспарухова
Днес научих новината!
Да ви кажа ли каква? –
Няма, че до НДК-ато
зрее във утроба тя. ...

Старите момичета...
На „Старите момичета”: с любов...
От едно „Старо момче”
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...

Ще помниш ли ти утре
дъха горещ на нашата любов,
пресъхналите мои устни
как търсят в твоите живот.
Жена съм аз, жена необуздана, ...

В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща, ...

Да бъда чист, или да бъда себе си –
едното не е точно като другото.
Това, което съм, ми е наследство
от някаква разблудна пеперуда.
Да бъда чист, или да бъда себе си? ...

Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО
Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат. ...

Един декемврийски ден
В един декемврийски ден облаците бяха затулили синевата. Самотни слънчеви лъчи понякога пробиваха през тях, но не стопляха, а сякаш правеха студа още по-остър и щипещ. Тревите по полето, край канавките и по банкета на пътя изглеждаха като снежни вълни, отрупани с кристалчетата ...

...when the mind stretches to perceive beyond them,
the nuances of existence undermine my very foundation...
...as time passes the boundaries are closing in;
I'm stretching thin
between all the concepts and notions... ...

Жажда
Душата ми жадува да пътува.
Да среща изгреви и брегове.
Сред джунгли и балкани да ликува.
Да гони пясъци и върхове. ...

На стремене!
Ескадрон на смъртта преминава
и ровят копита прахта...
Коне - устремени към Ада
и диво издишват страстта. ...

Как искам аз да съм и чук,
да съм и там, да съм и тук.
Да бъда птичето крилò,
да бъда божие челò.
Да бъда нежния юмрук, ...

Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...

По тесен път вървим с Христа
и с вяра се изкачваме нагоре.
Едни се движат бързо към целта,
а другите със трудности се борят.
Исус показва ни от Свойта милост ...

Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...

Знаеш ли я тази история?
Ела седни! Ще ти разкажа.
Чула съм от дядо и рибаря,
този... дето не говори с никой.
Първо нещо да те питам? ...

В болка от вечер подранила,
що душата ми е ранила,
що сипе върху ми роса отровна
ще ме срещне съдбата злобна.
И в тъжна есен ...

Ах, любов, защо си тъй жестока,
защо тъй честичко ми гасиш тока,
нима не знаеш, имам страх от мрака,
защо, любов, си толкоз лоша драка?
Ох, любов, нима не знаеш, че съм проста, ...

Този свят като пешка се клати
по шахматното живо поле.
От Силистра до Лондон ме прати.
Сега Франкфурт на Майн ме зове.
Ще достигна наверно и Своге, ...

Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...

Мразя го
Мразя го за това, че ме направи негова за миг.
Мразя плътния му внушаващ респект глас.
Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние.
Мразя кожата му, която ухаеше на секс. ...

Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...

И стъпва Врабчо със нагласа,
във строеж домът му е сега.
Уж майстор е, а нещо втаса,
срокове пропуска на часа.
За зла съдба, по-зла от сатаната, ...

...Привилегията на любовта...
Видях сърцето ти и видях очите ти
Почувствах душа в себе си след това
Видях вътре в теб и видях осанката ти
Почувствах привилегията, била съм сляпа за любовта преди това ...

Детство
Децата са най-чистите същества на света,
неопетнени, с добра душа,
попиват всичко със своите сетива,
малки хора с добри сърца. ...

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?
Да поговорим пак за онези неща, ...

Ако някога се потопиш
дълбоко – до дъно
в злака на душата ми,
ще срещнеш ангела невинен
над лявото си рамо. ...

Какво електронно гласуване, какъв личен вот, ... какви пет лева, като КОМПЮТЪРЪТ В КЪЩИ НЕ Е ВАШ на практика. Ваш е само хардуерът, или както казват компютърджиите – "желязото". Софтуерът, "той, него вятър го вее", като е образен българинът в разговорната реч – значи на него не може да се разчита, ч ...

Колкото и да ти е трудно,
ти трябва да живееш.
Защо е нужно себе си да отричаш,
и заради някой живота си да пропилееш?
Вдигни глава и гледай напред! ...

Плахо крачка направи
Ноември,
приличащ на мъж,
приютил се в сумрака
на улична лампа, ...

Безсмъртна
В начупените хоризонти
чезнат очертания
вятърът пустинен
вдига пясъчна стена ...

Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...

Дъждът мърмори нещо в полусън
и насълзени свиват се стъклата.
Отново някой сам се скита вън,
изгубил и любима и приятел.
Следобедът протяга се с нега. ...

Вълнува се морето златно,
широко, равно, необятно.
Там плуват тежки параходи,
тях нов комбайн днес ги води.
На него славна комбайнерка ...

Безкръвно
И няма днес гората да заплаче
със капчици роса кристално-чисти...
Изтръгнаха я! Нейните палачи,
до корен я изтръгнаха... до листи... ...

Корона от тръни за никой не нося,
в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
Разкъсани образи в хиляди части, ...