Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Влакът за Рая 🇧🇬
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...
Фатално привличане 🇧🇬
Събуждам се една сутрин и поглеждам през прозореца, не за да видя какво е времето, а дали колата ми е още отпред. Животът ми е сив и скучен. Безразлично ми е какъв ден и коя дата е днес. Дори и времето, слънчево или не, все е лошо. "Няма нищо по хубаво от лошото време"... сивото в ...
На поетите-пастири 🇧🇬
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
Шепотът на есента 🇧🇬
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...
Детство 🇧🇬
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха. ...
Прометей 🇧🇬
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
Доверие 🇧🇬
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
Стих и музика (Синѐргия) 🇧🇬
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
Късен изгрев 🇧🇬
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...
От живите по-жив! 🇧🇬
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...
Предупреждение 🇧🇬
Представяте ли си,на практика какво ще се случи,
ако Борис ръката на Хелен пожелае,
а кумове бъдат Катрина и Мич*
и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени? ...
В санаториум – (Зоран Јакимоски, Република Северна Македонија) 🇲🇰
Автор: Зоран Якимоски
като дъвка
душата се разтяга
безразличен съм ...
Постеля за Иисус 🇧🇬
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...
Крясък 🇧🇬
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...
Между днес и утре 🇧🇬
утре отричам.
Днес те мечтая,
утре нехая.
Днес съм пощада, ...
Есенни багри 🇧🇬
тази усмивка така го краси!
Толкова силно пулсира сърцето,
погледа твой щом за миг улови.
Помня очите ти нежно красиви ...
Един Паулу Коелю в София 🇧🇬
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
Когато слуката се пошегува 🇧🇬
наслука на всички ловци
По стръмното било на един от странджанските баири, в ранната ноемврийска утрин, бавно пълзеше колоната на ловната група. Някъде по средата й вървеше Райчо, най - младият ловец. Дрехите му, в камуфлажен цвят, бяха чисто нови. Пушката му лъщеше от неизчистената ...
Клетка 🇧🇬
Чувствата ми са толкова преплетени,
а сетивата ми са напълно изхабени.
Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.
Ръцете ми се стапят, ...