Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.8K results
Сънят на будния
🇧🇬
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
Искам да подчертая нещо много важно! В момента България - Няма!!! Живеем в държавата наречена Мутреландия!!! Намираме се под робството (не го слагам в кавички!) на Борисов и на Пеевски, които колят и бесят и диктуват всичко в Мутреландия! В основата на конституцията на Бойко-Пеевското Робство са пар ...
В бара беше шумно. От тълпата около мен се различаваха откъслечни гласове и музиката свиреше от една тонколона, разположена точно срещу мен. Не казвам, че шумът бе неприятен. Нали затова бях дошъл в бара - за да съм сред хора. Ей така - да си поприказвам с някой и нещо да се случи. Какво бе това “не ...
ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...
1. Мъж бъзика друг.
- Ей, жена ти много кисела, явно не си си свършил работата...
- Прав си, пазя го за теб...
2. Много мързелив мъж се оженил за страшно палава жена с име в целия район. И ето, че 1 ден негов голям приятел почнал да му чете конско.
- Ей, голям глупак излезе, вкара си беля в къщата! ...
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела ...
От моя гледна точка множество хора (включително и аз, осъзнато или не в различни периоди на живота си) са имали грешна представа за себе си.
Как би могло да се случи това?
Може би сме били предразполагани към това поради природни обстоятелства. Може би сами сме превърнали в норма процеси, водещи до ...
КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги прев ...
Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...
Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.
Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...
Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...