На човека му стига само лъч светлина,
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи, ...

Печелившата банка е
генератор инфлация.
Не създава
произведение,
получава ...

СЪСЕДКАТА ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ
Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага. ...

Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва. ...

След четири години в безтегловност
замаян от жени и райски газ,
с жена ми се отнесох - отговорно;
заведох я на отдих край Бургас.
Наех петзвездна стая в Черноморец, ...

СПОМЕН ЗА ДЯДО СТАНКО
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, ...

Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.
Янтра ляга на хълбок и слуша ...

Кой съм аз
"Лесничеят" се наричам аз сега,
За гората ми напомня това име.
За работата скромна земна, и
За хора муладхарни - други. ...

НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...

Под дрехите са пресни синитите
застъпващи се с белези предишни.
Личат следите им единствено в очите
и премълчаното във думите излишни.
И всички знаят нейната съдба, ...

Пак избяга това мишле
къде ще търся туй хлапе?
Сигурно играе вън на двора
прескача ластици в играта с децата долу...
А може и да скача по асфалта, в игра на дама!? ...

П Е Ч А Т Ъ Т
Най-богатите аристократични фамилии,
нямат достъп до Шенгена на обикновените хора
и страдат от царската болест Хемофилия,
пречеща им с живота истински да се борят. ...

"Приключенията на един объркан ученик"
Излизам пред вас с пушка в ръка,
униформа зелена, гордо вървя.
Лачени ботуши, стъпка юнашка,
а аз се връщам от битка – еха! ...

Някой ден ще избягам от тебе,
за да скитам сама из простора!
Ще поема по пътя вълшебен
все нагоре, нагоре, нагоре…
Ще се спра само миг на Луната, ...

Резба спрямо часовникова посока
затяга и отхлабва...
посока на сила и отказ
или сила на протяженост
... душа ...

Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...

Мек, засипан с прах път се катери нагоре към хотела, който по-скоро прилича на някогашните почивни станции. Пътят се извива по въздигнат над морето, одран от слънцето хълм. Отстрани камъняк, натрошен от влагата и ветрищата. Следобед е и плажуващите се завръщат, ожулени до кръв от лудялото през деня ...

Не прося ни любов ни уважение!
Не искам да съм стока със цена!
Искам само капчица доверие
и откровена, истинска сълза!
Не искам злато нито пък имане! ...

Есента най-накрая идва и листата падат едно по едно. Всяко падащо листо всъщност ни показва секундите, минутите и часовете, които липсват от живота ни, колкото и богат да си, колкото и силен да си, никога няма да имаш шанс да си върнеш един дъх, който си поел, листата ще ти отнемат нещо... Тогава ще ...

През бременността трудно ми беше да се вдъхновя да пиша,
защото себе си стараех да успокоя, за теб да се съхраня.
Трепетни вълнения, радости и тревоги, мисли неспирни по теб,
мое дете, съпътстваха моето ежедневие.
Това красиво приключение от девет месеца ми е трудно да опиша, ...

С тебе искам да се смея,
да притихвам вечер под звездите,
тебе искам да копнея
и да те гледам във очите!
С тебе искам, мила моя, ...

Малкият човек
разказ
Обичам да търся щастието, красотата, добротата и ред други такива ценности в малките, почти незабележими за останалите хора неща. Същото е и за хората. Те имат някак по-специално място в моя живот.
Имам цяла "папка" в паметта си, събрала спомени за ония "малките" хора. Малки, но ...

МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...

Борислав се въртеше неспокойно в леглото. Подранилата горещина на юнската нощ му пречеше да заспи, но знаеше, че и това лято няма да успеят да си купят климатик. Издръжката на дъщеря му, приета да учи в Англия, се оказа по-голяма, отколкото очакваше. Вероника беше пълна отличничка и щеше да се бори ...

Ако има таван на знание, не е бог.
Ако няма, преди знаел по-малко, не е бог.
Вярвам не в парадокс, но в Бог.

Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...

В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...

Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...

колкото по̀ си
задаваш въпроси - се
питаш - защо си

Танго на нерівній поверхні
Ми танцювали танго на нерівній поверхні
і обличчям моєї п’яти топтали
хатину ображеним мурахам.
Час робив срібні кола ...

ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...

Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...

З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...

За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...

Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...