да
те вижда -
се нуждае - че
обича те - това е

Двете лястовици кръжеха тревожно около сляпата къща. Цвърченето им не можеше да спре кофата на жълтия багер и зъбите ѝ бавно се забиха в зида. Някой от тях закачи арматура и тя повлече цялата стена заедно със старото гнездо заедно с трите черни пиленца. В тоя момент едната птичка се засили и стовари ...

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...

Снощи я видях насън —
в бяла рокля, без усмивка.
Стоеше тихо до прозорец,
като чужда, като сянка.
Ръцете и бяха ледени, ...

Първите дни на слънчевата октомврийска есен в Русе бяха чудесно изпитание и опознаване на живота и любовта към онова, което предстоеше в рамката на девет месеца.
Започнахме с десетдневна карантина и оформяне на взводове,роти,учебен процес и три пъти на ден закуска,обяд и вечеря...
Сега тези мероприя ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...

Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг ...

Буреносните облаци на войните отминаха. Уталожиха се междусъседските страсти. Дойде време да се вдигнат граничните бариери и да се отворят пътищата към съседните страни за търговия и далечни пътувания.
До кмета на пограничното градче пристигна депеша. Съгласно указанията в нея, той трябваше да се по ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
9.
Фантазия струи... В незнайни двори
разхожда се Лилит. Одежда в бяло
покрива леко чудното й тяло ...

подвиг не ѐ - да
се людепомага - а
вътрешна тяга
подвиг не ѐ - да
се людеспасява - а ...

Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...

Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...

В Пловдив жега- трийсет града.
Аз вървя и се потя.
Казвам ви-без грам тирада,
ще ми се да отлетя
към морето покрай Варна, ...

Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...

В гората има слънчева поляна.
Пътечката към нея Лиса хвана.
Извади тя от джоба зряла круша
и в песните на птици се заслуша.
Чирикаха, бърбореха си весело. ...

Името ми е Маргарита. На името на дядо Марин, но по -модерно. Така смятали баба и родителите ми. И животът ми тръгна така. Жилаво! С неособено приятен аромат. Със скромен, но дълготраен цвят. Хората, обикновено, вият букети и венци от други цветя. Със омайващ аромат и царствена красота. А, аз, като ...

Петорките
Петорките, или -
Другарските петорки
Идея са на
Първо място ...

Под небесата ясносини,
като разстлани куп килими,
снегът на слънцето блести;
прозрачната гора чернее,
ела през скрежа зеленее, ...

Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...

Отново останах самотен...
Съквартирантите заети с грижите си, скоро забравиха за него, имах чувството, че отбягват не само мен, но взаимно се отбягваме. Няма вече съботните сбирки, или вечер шумотевицата из кухнята., всеки влезе , поздрави вяло и в стаята си.
Смехът и той избяга.
Други познати ме тъ ...

То е незабележимата пукнатина в мен. Не крещи, не руши с гръм — само се просмуква в светлината, както капката боя в чашата с вода. Понякога се събуждам с него, без да помня откъде е дошло, но усещам как ме стяга отвътре, като дреха, която вече не ми е по мярка. Не е гняв, не е и болка — по-скоро е с ...

Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..

Запилени в Безкрая,
чакаме бъдното.
Какво ли е е Рая?
Дали мечтите се сбъдват?
Децата в нас още живеят. ...

... И потъвам в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Държа в ръцете си раковина,
нежно шепнат в нея вълните.
Не можах до морето да стигна, ...

Стоях там, загледан в безкрая, усещайки само как студения полъх на вятъра преминава през мен прорязвайки ме. Очите ми бяха потънали в бездънното синьо море, сякаш бе единственото нещо способно да погълне мен и всичките ми мисли. Усещах непосилна тежест в гърдите си, сякаш бяха направени от камък коп ...