Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

Съвсем незнаеща къде ли бях,
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание - ...

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...

Неживите манекени обявяват готовност за стачка, ако витрините не се охлаждат лете и отопляват зиме.

Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...

декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...

На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...

В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...

Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...

Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...

Срязвам с джобно ножче задния край на пурата и поднасям пламъка на малкия CLLIPER към нея. Ритуал, на който отдавам част от времето си и някак вътрешно отчитам като грешка, която върша с финес и стремеж към съвършенство.
Пейката, върху която съм седнал, издърпва топлината от тялото ми. Студеният ное ...

ЗАЛЕЗ СЛЕД НОЩТА
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми п ...

Tijd
het spijt me
Ik kon je niet bellen
Ik kon je niet horen
Ik heb je niet kunnen zien ...

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...

Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...

Международната обстановка понастоящем е крайно комплицирана. Защото има три огнища на военен конфликт, всяко едно от които може да предизвика началото на трета световна война. А тези огнища са: Украйна, Израел и Сирия. Да не забравяме и едно от пророчествата на Ванга, че: "Третата световна война ке ...

Съжалявам,
не успях да ти се обадя
не успях да те чуя
не успях да те видя
трябваше да се сбогуваме, ...

Панерът
Панерът, в който си подреждал нежно
ябълки, усмивки и сълзи,
изхвърлен зъзне до боклука днешен.
Значи си Бога вече ти. ...

Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...

Прибирам се след тежък ден. Лягам на леглото и въздишам бавно, а времето навън е мрачно. Дърветата се огъваха в посока на бързия вятър, а пожълтелите листа падаха по земята.
Опитвам се да стана, но не мога. Топлите завивки ме обгръщат и не искат да ме пуснат.
И изведнъж навън започна да вали.
Знаеш ...

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

Следващият ден започна изключително динамично. Когато алармата на будилника звънна, Джоуи я изключи и мигновено се изправи. Беше спал едва няколко часа и поради тази причина сега главата му тежеше като камък. След като си изми зъбите и освежи лицето си в банята, той нахлузи най-тънките си дънки и об ...

Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...

Ти си в съвестта ми, знам...
Пеейки осъзнавам сам.
Знам, без теб остават само спомени.
Между нас този свят онемя.