Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.3K results
Етикетика
🇧🇬
Основна теорема
Когато доброто в затворена социална система клони към нула, настъпва нейният разпад.
Закон за запазване
Злото не се губи, само преминава от една в друга форма.
Затворени клепачи зад кичур от кестаняви коси
От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни
Как обичам цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме
Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти
И мъчи ме какъв ли е ...
Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...
Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...
В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...
В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...
Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...
Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...
Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
Посолството диктува ли, диктува ...
А верноподаници-политици,
от Чичо Сам по-върли атлантици,
глас роден не - презокеански - чуват.
Европа му приглася (де ще иде) ...
Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...
Затвори си очите, момиче!
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...
Но що е информационна зараза - ще попитате вие, признавам не без основание. Веднага ви отговарям с риск да ме помислите за луд - информационна зараза означава да се заразите по телефона, по време на провеждане на разговор. От много години наблюдавам този абсурден на пръв поглед феномен. Тръпки на уж ...
Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...
Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...