В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...

Ежедневки 90
1. Маскирах се, като бойлер... и открих топлата вода...
2. Останах без нерви... но не спирам да се нервирам...
3. Имам възможност... но нямам способности...
4. Не съм идиот... но покривам всичките изисквания за такъв... ...

Н И Щ О Н О В О П О Д С Л Ъ Н Ц Е Т О
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...

Според мен на всичките тия джендър щуротии е тая - просто да се говори по темата.
Антирекламата също е реклама - може да е негативно, може да има скандали - ама ето говори се! Вкарват темата като цяло в главите на хората, опитват да поставят под въпрос кое е нормално и кое не е :)
За мен няма как вс ...

Стоя пред теб.Пред мен мълчиш.
Подобно степ гореща са твоите очи.
Стоя и вече знам,няма да се явиш!
Белият храм на съня ми не е фетиш,
който отвежда в чувствени страни... ...

Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

МОРЕТО, КОЕТО ПЕЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дните на есента ходят по асфалта
и дъждът тихо умира
с еднаквите дни, които минаха, ...

СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...

Когато
жадни пиехме вода
направо
из под крана на чешмата
а гладни си отчупвахме с ръка ...

сърцето
е
обителта
на
любовта

От нищото започнахме -
наивни, нежни и добри.
Без корен и без почва.
Все още вярвам - птици сме.
(Нали?!) ...

Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...

Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...

Докривя ми, мачкат ни ехидно
неопровержимите права,
бият ни с нахалство по-завидно
от средновековната хава.
Стойте у дома, в буквален превод. ...

Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...

Отхвърлям думите - суетни,
завистливи.
Завиждат те на словото излято.
Отхвърлям всички думи колебливи,
изречени в умиращото лято. ...

Има тук нов проект на стар герой,
"Ново начало" именува си се той,
създаде го Дебелян-купчината лой!
Пише, че е "успял мъж и феномен",
Боже, от "успели" свине пази мен! ...

Горчив и най-ароматен
Бял и жълт понякога отровен
докосни ми длан
Отпусни мен от сган
Отровата понякога е лекарство ...

ЕДНА СВЕТУЛКА МИ ОСТАВИ ЗНАК
... нали ще свърши всичко изведнъж, и сетне никой няма да ни помни,
нима се помни пролетният дъжд, надвесил над градчето леки стомни,
трептежите на лятната трева, бръмчежът на пчела в чашле на цвете,
свистеж на гмежни птици в синева, разперили си над света крилете, ...

Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...

Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...

ДОБРИЯТ ДУХ
... понякога долавям гласове,
които ми нашепват от Безкрая,
че подир мен Добрият Дух снове –
да пренощува в топлата ми стая, ...

Какво деюре виждаш в секса,
О’ драги ми смехурко кисел?!
Нагон, а след нагона червей,
в това ли трябва да е вица?!
Какво задоволи в душата, ...

Мислите си ги споделям
без значение дали
има полза в тях, или
мъдрост капчица в тях нямам.
Тоест, даже шашкании, ...

Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...

Ще дойдеш,като ласка южна
и ще събудиш младостта в нас!
Ти си за душите жадни нужна,
щом пойни птици извисят глас.
Ще се завърне радост в България, ...

Представите разпадат се напълно.
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи ...

Б Е З Р А З С Ъ Д Н О
Да ме извиняват личностите с наднорменото тегло,
но те за мен всичките са материалисти,
това е естествено природно дамго
за тяхната алчност,плод на техните мисли. ...

Да мога като фламинго във водата
на крак един тъй дълго, твърдо да стоя,
щях да по тренирам смело си снагата
с пилатес, упражнения ще удвоя.
Да бях по-упорита, познайте дали ...

В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...