Бавно затвори очи.
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...

Обсебена от мощността на колата,
тя натискаше до дупка педала.
Гумите и изхърляха малките камъчета,
а тя... вперила очи в магистралата.
Бе красива, дива и свободна! ...

Куче, преданост, любов.
Другар. Не лъже.
Пази стария дувар от клюки.
За една корица хляб - наказва.
Има счупен крак, долазва. ...

Разплаках се. Защо?
Нали съм силна?
Нали дори на смърт съм устоявала,
но любовта от нея по е силна.
Разплаках се, ...

Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.
За мен си снопче жива светлина. ...

Напънаха ме мисли като вчера:
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат, ...

Никой не избира,
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...

ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО
Ще можем ли с тебе, макар за минута,
дечица да бъдем – добри,
с подпряни главички на баба си в скута,
след толкова смях и игри? ...

ДАНО ПРОДЪЛЖИ
Отива си лятото вече.
При мене изобщо не спря,
и само от спомен далечен
за поздрав ми махна с ръка. ...

Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...

Извън реалността
Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът в ъгъла притихна ...

Отворих очи, за да видя красотата.
Отдадох се жално на първия си плач.
Опарих се от силата на светлината
и премигах, търсих прохлада от здрач.
Къде, по дяволите, съм попаднала? ...

Липсват крясъците в огледалото и
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...

Бурният вятър отвя дъждовете
и тежките мрачни мъгли.
Спокойно и мъдро небето
отново в синьо блести.
Полите си разтърси земята ...

Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...

В болка от самота
увяхна розата на нежността,
че ти си със своя съпруг,
а туй не съм аз, а друг.
Колко мъка в мене има, ...

За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...

ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...

Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...

Давай, майсторе, скарата пали,
хубава кайма имаш ти, нали,
изпечи за мен сал едно кюфте,
че шкембето ми още си расте.
Всъщност, майсторе, направи ги две, ...

Тя
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...

Откъсвам грозд от дива лоза,
израснала над скалата до кея,
последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
и с поглед над залива като птица се рея.
Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...

Любовен звук
Аз казах днес, че искам
да бъда част от твоята душа.
Ще повтарям винаги, че те обичам,
макар далеко си от мен сега. ...

Сродната душа
Сред тъмни нощи, бели дни,
сред мисли, някак си самотни.
След всичко бледо, казват,
доброто предстои. ...

Коминочистач решѝ,
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...

Виновен съм пред теб, любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам!...
Но аз и свойте не хабя!
За мене любовта е свята… ...

Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов, ...

Едно сиво мишленце,
едно мишо детенце,
много огладняло.
Ама, толкова много,
че чак му прималяло! ...

Зомбита,
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...

„Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...

Полет и отлив
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...

Аз съм Едмунд Шулц и цял живот съм бил жертва на административни грешки.
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...

Върху криле от вятъра се носи
полъх от угасналата жар,
в която пламъци червенокоси
превърнаха се в спомен стар...
И сиво-черна ще се скита ...

Ще доплувам до теб
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...

Стомна и вода
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.

България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...

Една любов, една жена, една изповед
на Петя
Вълните на спокойното море
нежно галят брега.
След залеза, от потъмнялото небе ...