Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти ...

... И тръгна тя да търси любовта.
Омръзнало и бе да живее сам-сама.
Върви по улиците на града,
измокрена до кости от дъжда,
надявайки се някой да я срещне, ...

Кино
Киното е прекрасно изкуство,
игра на актьори с желание, с чувство.
Различни роли, различни съдби,
играят Живота в различни истории. ...

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон. ...

Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки. ...

Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.
Надушил мъжкия късмет ...

Моята есен не е като тази,
рисувана дълго от слепи творци.
И не е красива, а тъжна и лази
И моли за прошка, вие, скърби...
Моята есен прилича на буря, ...

Бездомница съм аз покрита с красота,
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил, ...

Часовникът тиктака –
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония ...

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири ...

Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...

Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

Всичко беше прекалено красиво,
не вярвах даже, че е истина,
но уви, за жалост бе за кратко
и ти много бързо си замина....
Не бях се доверявал никога така ...

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа! ...

Мисли за теб
Дали си просто копнеж, или истинска любов?
Нима наистина не знам какво да правя без теб?
Сякаш да излезеш от главата ми е невъзможно.
А и може би не искам да те пускам. ...

"Истински"
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима, ...

Живот в умора
Душата ми е уморена и болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена ...

След Paris на другия ден
И денят си върви,
и валят сълзи
по целия християнски свят.
Ислямският брат ...

Не те научих на неща,
научих те, че няма,
по-сладко от хляба,
постигнат с труд и борба!
Не те научих на лесни неща, ...

Кой светa ни ще опази
от това, което предстои?
Този, който люби или мрази,
на разрухата ще устои?
Кому е нужен земен AД? ...

Недей ме пита що посърнах, мале.
Недей! За мене не тъжи.
В очите ми до вчера пламъци играли,
а днес, напълнили се със сълзи.
Недей ме пита и усмивката къде изчезна. ...

Нагледах се, Боже, на стройни женици,
попаднал случайно на модно ревю.
Как кършат снагите, разтварят зеници
и как се раздават от "а" та до "ю".
И някак в душата ми стана и драго. ...

Живот- пародия
Животът ми – пародия на клечка –
беззъбо се усмихва: „Тъй е, брат!
Когато сам на себе си си пречка,
ти неизменно ще си най-отзад.” ...

Обичам да се сгуша, ей така,
притихнала, на силното ти рамо,
да слушам ударите на гръдта,
да знам, че ме сънуваш
само ...

Една душа, една едничка.
Търсеща любов в света.
Мъчи се горката, сам самичка.
С всички сили да открие любовта.
Но все проваля се горката. ...

Самотата се разплака. Дожаля ù.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.