ДЕТЕ
Отивам си, загледана в безкрая...
Далеч зад мен е всяка суета!
Не знам дали ще ме приемат в рая,
но знам, че с болка пълен е света! ...

С присъствието си разглезваш дните ми,
превръщаш ме във кадифяна нежност!
Преливам в цветовете, до един наситени,
на цялата си луднала по теб копнежност!
Обичам безконечните ни "помниш ли", ...

И другарите са излишни,
когато никой не чува гласа ти..
когато само ти знаеш
мирисът
на тъжната самота... ...

Посвещавам на Лариса Калугина
С чаровната усмивка покорява.
Така естествена, добра.
И като слънцето огрява.
Защото Господ я избра. ...

С УХАНИЕ НА ЖАСМИН
Жасминът е цъфнал, а аз не съм разбрала...
Попил е той аромата все едно на безкрая,
а вечната ми същност някъде се е запиляла
и сладостта проспала на тази част от Рая. ...

10
Шумът на тишината
Тих летен ветрец се прокрадва наивно през гъстите буки отзад.
Топъл и лек, съвсем ненатрапчив, той гали ти кожата бледа.
Шумкат невинно листата зелени и юлски тревите високи. ...

Не ми отива тук да парадирам,
но от магазини аз разбирам.
Ето, вчера в Лидъл взех си два банана,
на промоция голяма,
макар и да изглежда смешно, ...

/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...

Лудоста ми
вопъл на немия дъжд във нощта
миещ старите прашни павета на града
Скована в болка, мрак и суета
взирайки се във нощта ...

Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството. ...

И ето ме отново съм пред листа!?
И пак опитвам да творя.
За Траките аз искам днес да пиша,
за силата на техните дела.
Земята наша кръв поела... ...

Отвращавам се. Страх ме е. Гнус ме е. Гади ми се, не ми се живее тук, в България. Обичам родината, обичам природата, обича(х)м и хората, но вече все по-малко. Не съм загубила надежда, никак даже. Не се съмнявам, че българите са добри хора, че са човечни, че има някъде дълбоко скрита справедливост, ч ...

Вярваш ли, че случайно те избрах.
Ти беше сама,
аз бях сам,
дупка
в моето сърце, ...

на И.П.
Айде море, да си вила, вила-самодива,
ама си лукава, че измамна и лъжлива!
Пусти момче да си оди, двори да си шета,
язе да ти кажем за Стопанката Ирена! ...

Не само, че пирувахте с плътта ми! -
А щедро ви почерпих и... с Душа!
Развявахте си... (коня)! Като знаме!
Поправете ме, ако греша!
Аз просто тихо си вървя по пътя. ...

Това не беше любов.
Беше поглъщане.
На мечти, на чувства, на искане.
Беше разтърсване.
Беше лавина. ...

Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...
Сега високо си от мен, така високо, ...

Демонът в мен крещи ми „Обичай!“
Ангелът спира тези слова.
Сърцето ме моли:“Гмурни се!
Не е туй лъжа“
Хората казват ми „Спри се, ...

Усещал ли си, Луната
когато изплува
от облака бял,
като призраци
как се втурват ...

Самотни лири
Кога се разделих с младостта,
така и не разбрах.
Кога отлитна дързостта,
че скоро цяла побелях. ...

След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...

Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...

Днес няма да напиша нежен стих
за обичта си. Нито против нея.
Гласът ми се стопи. И много тих
е днешният ми порив да се смея.
Днес няма да напиша даже ред. ...

ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...

Поклон пред юнака
с калпака,
що живота си дава
за свобода и за слава!
За подвига му велик ...

Ти цъфти, цъфти, жасмине дивен!
В себе си душѝте приютявай!
За Любов човека благославяй
и вселявай в него дух градивен!
Твоя лъх го носят ветровете, ...

Събудих се от нежната прегръдка -
до мен бе легнал споменът за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня, ...

Нима е толкова трудно
да си онзи човек,
който ще ми прости,
когато много съм сбъркал?
Нали грешил съм от лудост ...

Във чашата с кафе горчиво
аз сипвам сутрин и надежда.
Подслаждам го неотстъпчиво
и към деня ме то повежда.
Започвам разните задачи ...

Когато за тебе ми пръсне сърцето
и вечната обич разпръсна,
събирай парченца, хвърли ги в полето,
чрез твоята мощ ще възкръсна.
В тоз миг, ще покрия със обич земята, ...

неразумните действия ме бяха покрили
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...

Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш ...

Вече не усещам студ
Вече не усещам болка
Обикалям като призрак
Гледайки как хората остаряват
Минута след минута ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...

Н Е П О М Н И Ш Л И
Погледнах те. През две лъчи
просторът с радост заваля!
В сърцето влезна и приля
живец от твоите очи. ...

Гърмен гръмна!
Като стъклен съд, препълнен с гневен газ!
Мрачното ни настояще няма ли да съмне,
след мъчителни години- ей така от раз!
В стъкленото общество, ...

Уверено към Провал
Нервите изтъняват, ръцете треперят.
Очите зорко следят всеки следващ ход.
Ума е на тръни, внимава за провала
и поправя грешка след грешка. ...

Една приятелка ми каза вчера,
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...