Ще дам да пиеш от кръвта ми дори,
за да не гледам как огъня в очите ти гасне!
Дали с ярост поглъщаш я
или с нежност отпиваш..
мен болка не би ме пронизала. ...

Копнеж
Луната почука.
Промуши лъч.
Очите ми го взеха.
Със него нарисуваха ...

Как искам
Как искам аз да бъда
мъничка звезда...
Да светя всяка вечер
с най-прекрасна светлина...

Отново съм заспала в ръцете му,
а тишината, знаеш, може да проглушава;
и в момента ми крещи,
че те ме прегръщат и галят, и драскат, че ми носят рози, сребро и шоколад.
А всъщност никога не са били мои. ...

БРЕЗАТА
Изгни брезата. Беше хубаво дърво – много бързо порасна, стана пухкава и грамадна, клоните й бяха така гъсти, че чак не позволяваха на слънчевите лъчи да ги разделят, обичаха се и се бяха сплели един в друг като коса на младо момиче. Тя си беше млада – нямаше и десетина години. Хубаво дърво, ...

Дарт Вейдър се взря в Люк Скайуокър, доколкото можеше да се взре през маската и рече:
– Аз съм твоят баща! – Люк го изгледа невярващо.
– Не… Не! Това не е вярно! Това е невъзможно! – извика той, опитвайки се да се задържи с една ръка над дълбоката бездна, която бе под краката му.
– Погледни дълбоко ...

Бриз криза
попътният настолен вентилатор
напомня на изкуственото в бриза
разплаканият в мен е грозно пате
облеченo с копривената риза ...

Кога ще настъпи следващата нощ,
да потъна пак в незнаен разкош...
Да запаля огънчето в твоя рай,
да те гледам как гориш докрай...
Да рисувам в очите ти вълнения, ...

Ти имал ли си
Ти "имал" ли си някога Жена...
открехнала врата във тишина -
безмълвно притаила се до рамо,
... дихание... долавял ли си само... ...

Сърцето бие лудо,
мислите не спират да прииждат
една след друга,
очите не спират да търсят,
но думите спряха, спряха се ...

Ти
Ти си момчето, от което имам нужда,
Ти ме правиш щастлива.
Ти си този, който ме слуша и знае, че съм малко дива.
Ти ме замая ...

За страстен човек като нея не беше трудно да се изцапа. Емоционалният ù свят често беше за основно почистване. Вулканите които изригваха в нея не заспиваха. Не стелеше лава, тя е бавна, а тя беше бърза и стреляше много точно. Мисълта беше наточена от несгодите и острието беше коварно непослушно. Дор ...

Трагедията страшна в Лесидрен
оттеква във всеки, в теб и мен.
Ето до каква тежка, жестока драма
може да доведе липсата на разума!
Затова първо мисли за това, което следва, ...

Офис
Кламери, телбод,
папки, класьори,
официален дрескод
и столове с амортисьори. ...

В одеждите на времето
Не казвай сбогом на топлината.
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято. ...

Why am I a stone
Yet to be inscribed
Thrown with other stones
Victims of their pride

Моя собствен месец
Очаквам утре
моя собствен месец,
във който някога
съм се родил... ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ПОСЛЕДНИЯТ РАБОТЕН ДЕН
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
- Здравейте, скъпи уч ...

Ако те докосна...
Звукът на студената вода, пленник
на кръгчета любов, предавани във Космоса.
Снегът, навалял луната, стопен вик
на връзката живот, поникнала сред восъчна ...

Несподелената Любов
Несподелената любов е нещо страшно.
Не може да се каже с думи... Тя
като огън е опасна,
че изгаря в нея нечия душа. ...

Избрала бих те сред безброй лица
Не зная този звезден мрак,
галещ ме с прохлада нежна...
Или листеца палав пак
свел се по стената южна... ...

Кой кого заблуждава?
Сърцето – ума? Или пък обратно?
Когато се взема, дали се дава
нещо, задържано за кратко?
Нещо така ценно и обично, ...

Дяволска молитва
О Господи, в каква държава,
оказва се живеем днес,
и кой така ни управлява,
и в чий ли собствен интерес!... ...

В нови дрехи пременен,
съседът звънна на вратата.
Бе утрото на Еньовден.
Държеше две торби в ръката.
Съседе, знай, че в този ден, ...

Зеленото око на планината ме гледаше иронично. Тишината проникваше в дробовете ми като опасен дим. Бягството изглеждаше успешно. Ала само на пръв поглед. Спомените и усещането за срутване на всички лавини в душата ми носеха аромата на разруха, отчаяние и гняв. Към себе си - неудачника, малодушника, ...

Мараня
Маранята нагарча солено по голата кожа,
а небето облизва последната влага с език.
Прежадняла, душата, за капчица дъжд моли, Боже.
Лешояди се спускат над морния пътник със вик. ...

Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки. ...

Еманципацията увеличи разводите,
и намали раждаемостта.
Не знам на кой ще му пука за ноктите,
когато има дванайсет деца.
Матриархатът умножи безчувствените жени ...

Наказан съм, защото те Обичам,
наказан съм, защото съм различен,
а поводът, че много съм себичен
и даже в действията си апатичен,
е знаеш просто нелогичен ...

Миг преди да си описал
своите мисли върху листа,
те изчезват във тревога,
вън от твоя ум потиснат.
Миг преди да си почувствал ...

Така и не ти написах любовно стихотворение
Две очи, разбира се, очарователна усмивка,
поглеждам те и се страхувам, че виждаш огъня във мен.
А очите ти ме гледат, очите ти ме гледат,
но как да разбера виждаш ли ме мен. ...

Това е, сине, майчина заръка
(от "вряла" и препатила жена)...
Дори сега да нямаш мъки,
дори животът ти да е една игра,
ще дойде време да се бориш с него, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Професор Енчев, повече прочут
със прозвището Матката, редовно
на лекции се правеше на шут.
Разказваше цветисто, многословно ...

Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии – ...

Всяка нощ
Видях пак очите ти, морски простори
погледнах устните, тръпнещи струни
косите ти, вълни непокорни
усетих дъха ти, цветя от лагуни. ...