Дърдорене за всичко правиш, Рене,
спри се дявол да го вземе!
Някак взе се на сериозно -
редиш словата толкова помпозно.
И от звездомания си май обзета, ...

Поредна нощ безсънна. Но този път не е любовна.
И без приятелска компания, без шумни спомени…
Без музика, без танци, без разговори задушевни,
Сама останала да търся грешките във времето.
И връщам лентата. Натискам „пауза” през няколко минути. ...

Чуваш думи, пукот на ребра и болка в гърдите.
Куршумът излиза злобно, готов да убие и други.
Ти не умираш, дори жадуваш за втори изстрел.
Точно от този стрелец и неговите думи.
Зад мен наредени са много в редица. ...

По света има толкова много болка, завист и злоба. Тъжно е... Любовта и искреността са пред изчезване, но ние, хората имаме силата да променим това. Притежаваме сила, която може да преобърне света! Нашият свят може да стане по-добър, но това зависи от нас, а не от някой друг.
Можем да живеем в прекра ...

Душата ми е самотен фар...
надеждите са вълните в това бурно море
над него мечтите ми са златния залез
и аз съм някъде там
между залеза и зората ...

текст и превод :)
LIAR
Maybe I love you
maybe you're lighting my fire.
Maybe I want you, ...

На М.
Копнеж в сърцето прелива,
нарича го някой любов.
Но питам: не е ли отрова горчива,
съсипваща нечий живот?! ...

Моето сърце от болка днес умира, защото ти го счупи на парчета
и си игра с него без да спираш, дори го ползваше като играчка...
Сега живея без сърце и чакам да ми отговориш, скъпа...
Защо го пусна на земята, а след това без милост ти го смачка?
Не беше силно, нито смело.... беше скромно и много добро, ...

Аз знам -
ще бъде светъл
този ден...
Слънцето обича
нацъфтели в бяло ...

Забвение
„Анимационният човек“...
Това е името на току-що завършения ми роман. Правите ли връзката? ... Анимация – гротескна крайност, човек – човешки взаимоотношения.
Да, най-общо казано, книгата ми е за крайностите в човешките взаимоотношения. Избрах за най-удачно да изразя идеята си с гротеската ...

Кремация на личността
RemaTe
И как за миг се свърши всичко
се чудя днес: умрях или живях,
а спомените за отминали години ...

Въпреки всички човешки беди!
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...

От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...

Есен,
миришеш на кестени.
Шушкаш под моите стъпки.
Вечно си сънена -
както врабчетата ...

Всички ние сме чели и слушали приказки. И какво е общото между тях? – Че доброто винаги побеждава злото! Свикнали сме, въпреки всичките проблеми, през които ни прекарва авторът, да установяваме в края, че всички герои заживяват щастливо, а злодеите са наказани. Е, да, обаче сега ще Ви представя една ...

Всичко, което съм
е голяма каша,
манджа с грозде,
което на лисицата ù е кисело,
но аз ще те опитомя, ...

Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...

В Ъ Р В И
Едно сърце от обич озарено
пропука нежно в утрото леда,
ала отново стана му студено.
Мираж ли беше само любовта? ...

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.
Такава бе моята орис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.
Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов. ...

Ужасяващ сън сънувах. Около мен се поклащаха скелети. Гледаха ме с празните си очни кухини и се смееха озъбено, тракайки със сухите си кости. Невероятно реалистичен кошмар, сякаш наистина чувах тракане.
Събудих се, облян в пот. Но тракането продължаваше. Втрещих се от ужас, закрещях.
Вятърът блъскаш ...

Отплуваха фрегатите на младостта
и този остров есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна...
Случайни звуци и случаен смях ...

"А мога"
А мога с длани грапави
нежно да галя по кожата ти.
А мога за кратко да ти допра устни
и гъдел лек да се разбяга до пети. ...

В живота се срещаме с много препятствия, изправяме се пред многобройни изпитания, защото светът е един низ от удоволствия и нещастия, истини и предателства, обич и омраза.
Какви сме ние? Винаги ли сме истински, или често се случва да предадем приятел? Крием ли се зад маската на лъжата, на дребния пр ...

Живота - многолик, безкраен по смисъл,
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.
Но дишаме и се борим, със себе си спорим ...

В очите ти стаена нежност
и влага в моите очи.
Очите на очи говорят,
устата сгърчена мълчи.
И вече ще е все така. ...

В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, ч ...

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...

Тогава, там и той – очаква се лицето на решение
с акомпанимент в различен тон на черно-бяло изпълнение
ще обявиш почти наум, ще обявиш почти със думи
безгрижие останало навън, безгрижие щастливо до нахлуване
безгрижна дълга дреха оцветява в спокойствие учудената вечер ...

Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!
И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...
Ела, седни до мен да ти покажа нещо...
За миг останал ...

Който обича, дарява живот,
който мрази - няма покой!
Който обича на помощ притичва,
който мрази - те гази!
Който обича прави думи изрича, ...

Балканите се живи рани...
На поста си едва стоят...
Аз виждам гордите "Балкани",
със бръснати глави да бдят...
Защо ли са оплешивяли!? ...

Любимият ми гълъб е посланик,
за да зачестиш среднощния ни ден…
Мой Пикасо, като мен си странник –
луна със поглед озарен…
Дървото вече е зелено. ...

Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...

Вий спите ли спокойно, господа?
Поданиците ви се чувстват жалки.
Превзехте нагло цялата страна,
с рекет и бандитските бухалки.
Спокоен ли ви е сънят дълбок? ...

Приятно е,
когато у дома се връщам,
понесъл слънцето на рамо,
да ме посрещаш на вратата.
Добре ми е, ...