Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим, ...

Тик-так. Тик-Так. Часовниковият механизъм в стомаха ми отброява ритмично. Разглобява времето на отрязъци и ги изстрелва към единението на стрелките. Мигове. Събирани оливини по черните брегове на вулканите. Крия ги по джобовете. А те падат ли, падат. И поникват в надежда. В стъклени светове от любов ...

Под балкона малко куче лае,
иска то с мен да си играе,
а навън дъждовно е и хладно,
кученце, навярно ти си гладно.
Ех, как искам вкъщи да те взема, ...

Не вярвай на крадците на души -
те идват винаги, когато си нещастен.
Промъкват се невидими и зли
и стават част от теб. И те изяждат.
Крадат по малко - къс по къс, ...

"Границата на логичности може да е алогичност, както границата на една редица от рационални числа може да е ирационално число!" /blackjack12/
Центърът на тежестта на всяка Вяра е вън от нас самите.
Ние можем да повярваме истински в нещо, само ако то не е тъждествено с нас. Това е феноменът на Вярата ...

Artist:
Album:
Year: 1999
In Death, A Song
You came back to a place without sun ...

От думите понякога боли.
А колко думи казахме си вече.
Не искам да говорим. Замълчи!
Срещни ме в мислите си някъде далече.
Прегръщай ме без думи, без слова, ...

Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...

Ще минат дни, ще минат може би години,
в които ще въздишам самота…
с надеждата отново да те видя
и да родят очите ти звезда..
Ще минат есени и пролети, и зими, ...

„Да стане левът наш балкански“...
Добри Чинтулов
Славен родният Елит е –
като пес бит-недобит е –
брат на силните държави! ...

СНЯГ ОТ ДЕТСТВОТО
Чупи орехи Зимата
и претопля кафе,
и терлици наплита,
трупа ги две по две… ...

Душата в човека е песен - върви,
накъдето я води променливо време.
В забрава от вечни прищевки кърви,
а на дъното вяра в мечтите ù дреме.
Та как да предвидиш ти тези завои, ...

Делението не е изход.
Победата пък не е вход.
Дори на запад или изток,
наличното се сменя в ход.
Откритото не се белязва, ...

Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги ...

Бъди ти
Бъди нежен бриз галещ коси
и неспирен блясък в очи.
Бъди светъл лъч в нощта
и красив спомен от мига. ...

Над живите букли на огъня,
през рамо преметнали съдби,
в дима, ухаещ на облаци,
с оголени до болка души,
ще тлее въгленът вечен ...

Денят разстила снежнобели листи.
С чувствена четка рисувам желания.
В ъгълчето на сърцето каца снежинка
и се разтапя неразумно в окото ми.
Чуваш ли? ...

Знаеш ли коя съм наистина,
искаш ли да разбереш
кой стои зад маската измислена?
И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш?
Знаеш ли коя съм през деня, ...

Познавам жената от нивата,
копаеща черната угар-съдбата!
Припознавам майка, баба, съседка,
губеща, благодарна, сърдечна.
Вчера мина край нас, ...

Сърцето на жената
Сърцето на жената е тъй свято,
то носи всяка нейна красота.
Безмерно е сърцето и богато!
Жената с него прави чудеса. ...

Моряци...
На всички български моряци... И бивши и
настоящи...
от един бивш моряк
От мисълта неуловимо ...

Съдби
Трети епизод
Вече трети ден ударите на тъпаните, извивките на кларинети и зурни, придружени с виковете на жените огласяваха околностите на Мурадовата къща. Цялата украсена с гирлянди от живи цветя и знамена, тя се беше превърнала в център на града. Мало и голямо обикаляше около празнично нагиз ...

Не се съмнявай в мен, успех,
дори когато ти е тъжно.
А ако следва неуспех –
мини напряко и надлъжно,
сложи му кръст и забрави! ...

Колко наивно си, мое сърце…
Така безнадеждно се влюбваш.
А те, те ограбват с двете ръце
и после бързо разлюбват…
А после, после всичко е сън. ...

Моята камбанка
Мълчиш с език прехапан, вярна ми камбанке.
Звъня с години за живота и смъртта.
Над мен и теб минава грозната й сянка -
сърцето ти да бие в черквата на вечността. ...

Неделно утро. В топлото легло
парченца сън търкалят се все още.
Почуква ден по зимното стъкло,
съблякъл звездолунната си нощница.
С целувка ме събужда нежно той - ...

След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените, ...

Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.
Открих те в песента на тишината си, ...

Като гледам черния простор,
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега, ...

Малкият продавач на сърца и камбанки
Вървим с племеницата Мили в предпразничния Неапол. Светулките на гирляндите мигат. Събрали са целия коледен огън от пъстрите дюкянчета. Небето над нас сияе. Продавачите стоят около красивите коледни ясли – наречени „презепе”. Тълпи от туристи и неаполитанци са тр ...

Неизживяно
Потръпвам от мечти неизживяни,
от спомени за мигове отминали,
от болката по дните разпиляни,
от чувствата горяли и изстинали! ...

Тази вечер пълна с умора
непрогледнали падат звезди
тази вечер - самотните хора
ще вечерят на крак - без сълзи.
Няма време за драми и мисли ...

Болен...
В шубрака ли, в гората ли,
Да се крия ли, да изскоча ли,
Да те гледам ли, да стана ли,
Да мечтая ли, да барна ли, ...

Хей, как си? Как я караш? Добре ли си? Как са вашите?
Как мина денят ти?...
Здравей, Сладичко... или може би вече не трябва да те наричам така?
Здравей непознати.
Какво се случи? Та ние умирахме един за друг.. Единствено поглед ни трябваше да разберем как се чувстваме, само един глупав поглед . Ако ...

Буря се извива‚ бушува
дъжда мрачна картина рисува‚
разплакано е сега небето
сълзите му събира морето.
Така плаче и душата ранима ...

Тиквени хроники
и други хронични небивалици
Духът - чудесата
държи зад вратата
в светът ни глобално екстремен. ...

Юмрукчал
RemaTe
Завръщам се при теб
(след толкова години)
а ти... ...

Понякога сякаш се обичаме
само по задължение.
Ненужни думи изричаме,
Нека мълчим. Без мъчения.
По-добре ще бъде без тях. ...

На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи. ...