Нуждая се от прераждане...
Убий ме, за да ме излекуваш.
Убий ме, за да ме накараш
да се усетя, че живея.
Преди изпитвах нещо - ...

Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предп ...

Б Л А Г О Д А Р Я
Посветено на Стоян Стаев –
Литературен критик
Светът край мен усмихна се прекрасен
и хората обикнах изведнъж. ...

* * *
Другите те обвиняват в това, в което сами са виновни!

Воля за живот
И в миг денят превърна се в цигулка,
под нежните ù звуци плаче тя -
една жена, загърната в качулка
с надежда боса тръгва по света. ...

„Ай, хайрлия да е” – прошепна заклинанието бай Първан и хвърли за пореден път въдицата във водата. Стръвта цопна жизнерадостно и остави след себе си съвършен кръг. Той бе по-голям от друг път и приличаше повече на обещание, отколкото на кръгла нула. Сърцето на бай Първан отбеляза този факт с няколко ...

Аз някак си ще си отида,
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки – ...

Настъпи пролет. Насън летях.
В птичи полет. Рисувах свят.
Откъснах цвете. И вдишах пак.
Любов в сърцето. На пулс богат.
Тръгнах силно. Към теб вървях. ...

И на този черноокият въпрос как да отговоря?
Да се скрия ли във пролетните губери
от откъснати току що бели ябълки?
Или вечер всички котки на тавана да погаля?
Да се втурна ли в мазетата на хладно ...

Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...

Да напрaвя нещо, каквото и да е то заради себе си...
Не съм такъв човек, не искам да правя нищо заради себе си.
Никога нищо не съм правил зарaди себe си, а защото, както съм казвал винаги да направя нещо за някой друг и да видя положителната емоция у него... това ме прави щастлив.
Не е трудно да е р ...

В очите погледни,
безмълвни истини се крият -
душата прочети,
думите не стигат...
а само как боли ! ...

Когато си отида някой ден,
не ме търси, аз сам ще те намеря.
Забравиш ли ме, мен ще ме боли.
Ще си поплача, но ще те намеря.
Когато те погалят през нощта, ...

Жив ли си, безмълвен трепет,
южен полъх, блян копнежен,
прегръдка мила за сърцето,
тиха топлина и нежност...
В душата всеотдайно да разтваряш, ...

Под вежди ме гледа върхът от високо...
Презрително сякаш присвива очи.
Подканва ме с поглед небето стооко
и просто ме милва със свойте лъчи!
Аз тръгнах света от високо да видя ...

Stabbing Westward - I Remember
Мислила ли си някога, къде
бихме били, ако се бяхме опитали по силно?
Изглежда сякаш вчера това,
как правихме планове за бъдещето... ...

героят маловажен прави ценен.
Какво е нужно, само малко кич,
една хлапачка носеща червило
и влюбен мъж, в ръката носещ бич,
облечен в петдесет нюанса сиво. ...

Загледал съм се във камината,
поседнали - така - двамината,
и пламъците пред очите ни
се отразяват във сълзите ни.
Сълзи от радост, че сме двамата ...

Заскрежени са прозорците. Полъхва студ.
На зимата последен опит е да вледени света.
Събуждам се, в обятията ми сънуваш друга.
Опитвам да избягам, а връщам се, не мога.
Оставам още час, мълча насила. ...

Победената
Ето къде е!
Плаче сама:
болна,
изстрадала, ...

И имало едно време…
Толкова много следи, че даже станали малко
Четливо послание с черти, тирета и запетайки
Тънки погледи в бяло с лека сянка наоколо
Като начало без край, с огледало на високото ...

"На ръст с Голиати"
Виждате ли ме бре, Голиати,
вий дето пред мен занемявате познати,
дето под кожата у всеки влизате дълбоко,
тревогите подклаждате ни нависоко. ...

Нaли знаете оновa чувство, когaто сте под душa, топлaтa струя водa се стичa по голaтa кожa, отпускa ви, сгрявa ви. Стaвa ви приятно и все едно нищо друго не съществува. Остaвaте сaм с мислите си и нищо друго. Тишина. Чувa се сaмо шумa от течaщaтa водa. Затваряте очи и губите представa зa времето. То ...

Вече няма опозиция,
всички господа са в коалиция.

Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната.
На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...
Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е ...

Страстно моя
Изгаря като въглен
сърцето пощуряло,
в цветове обагрен,
с теб сме вече цяло. ...

Зa моя брaт
Ти зa мен беше приятел безценен,
кaмък скъпоценен.
Но зaщо тaкa стaнa - попaднaхме в нa дяволa кaпaнa.
Кaзвaш, че съм ти брaт пред всички. ...

Аз искам за теб да бъда бялото кокиче,
Поникнало след тежки преспи и дълги студове,
Донесло ти предчувствие за пролет и
Стоплило със свойта обич
Премръзналото ти от самота сърце. ...

Събудих се, така щастлива,
изпълнена със светлина.
И толкова се радвам, че съм жива,
че пее ми се в утринта.
Наоколо ми хора бързо ходят ...

Щом я погледнах, помислих си: Тя е!
Без миг колебание, без капка шега.
Щом заговори ми, казах си: Тя е!
Отговор ясен, и лесен и бърз.
Когато поисках я, знаех го: Тя е! ...

Бягай!
Ръце сковали се от студ,
гушнали дете до майчината гръд,
косите в заскрежена пелена
така видях аз хубава жена. ...

Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...

Хоризонтът се обагри в червено.
Лумна огън. Избухна пожар.
Появи се слънцето. Новородено.
И любовта си, ни даде във дар.
Вълните, като огнени пламъци, ...

Когато полетиш, размахвайки крилата,
едно перо пусни, със него да напиша...
Писмо до теб, ако застудее. Под асмата
ще съм сипал вино, а вънка ще е киша...
Под чардака трябва да забравим всичко, ...