Едно дете
присъдата научи!
Получи коледен подарък -
враг опасен, коварна болест.
Краят идва скоро! ...

Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...

Ти ли си?
Дали има някъде на таз земя -
цветна, дълга, необятна -
поне една, която може както тя
да ранява и превързва болната душа? ...

Ти бе всичко, което съм чакала...
Сякаш имах в живота си лъч!
От любов само с тебе съм плакала.
Чудо среща човекът веднъж...
Ти бе всичко, което съм искала... ...

СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...

Странник срещнах
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен: ...

«Седмицата трябва да има 8 дни, да има ден между събота и неделя.» Това си казах, когато се събудих на 22 ноември... мамка му! - Възкликнах... имам рожден ден, човече, но нямам приятели, с които да празнувам. Е, имам цигари и кафе... 12 ч. е все още, може да намеря някой, с който да празнувам... или ...

Писмо до майка ми
Шестнайсти декември
Времето,
на свойто колело,
по улиците бърза, ...

ЧЕСТИТА 2015-тата!
ДИСОНАНС – това е есе, което публикувах в Откровения и може и сега всеки да го види, но преживяният повод за неговото написване ме връща към един размисъл винаги, когато зазвучи Виенската филхармония – дисонансът продължава
_________________________________________________________ ...

Колко малко ни трябва Любов,
за да бъдем със тебе щастливи.
Малко истина, малко живот,
път, посипан със мисли красиви.
Колко малко ни трябва Любов, ...

Нощта падна,
слънцето тръгна си.
И пак болката гадна
на мястото обичайно застана си.
Защо ли, не знам и аз... ...

Такива като него нямат гроб!
Те просто се взривяват и се пръсват!
И в своя взрив отрекли цар и бог –
епохите след себе си разтърсват!
Такива като него само могат ...

Помни ме, добро момиче,
ще те помня аз докрай!
Аз все още теб обичам,
моля те - мир ми дай!
О, ангел, прогони тъмнината, ...

Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом ...

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.
Не ти е необходимо да съм с теб. ...

Косите белеят, очите тъмнеят
и тиха умора в снагите тежи.
И да се разделят сърцата не смеят,
защото и обич в кръвта им лежи.
В душите ни, мое - с години - момиче, ...

I have a face of evil
I'm bound to the hell
You know I'm a true devil
There's no saving spell
I have that beast inside ...

She is the anchor
Of this body
To another world
In colors of eyes
Only felt ...

Благодаря ти за високата оценка
"За мен идеал за съпруга е мълчаливата и работлива интелектуалка, която се грижи като предана робиня за мъжа си и която, дори и да го превъзхожда интелектуално, не би дръзнала да оспорва мнението му. С една дума - жената, която обожествява съпруга си. Тя е като сянкат ...

Жената - бяло вдъхновение.
Жената - призрачен воал,
а аз стоя и в мене дреме
реална същност на чакал,
в гората който ще завие, ...

И С К Р Е Н О С Т
В ден тържествен, ден съдбовен – „майко” тебе назовах.
Хиляди се пътя питам дали искрена аз бях?
„Майка” – дума е голяма, лесно се не казва тя.
Знам , че в свидна люлка мене друга майка ме люля. ...

Слова, горещи като кръв,
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...

Моето сърце един ден се умори да го чупят
и с много упоритост и сила парчетата събра,
но от тогава само определени хора в него влизат,
и влязат ли, остават там и след смъртта!
Пречупено до край, но въпреки това голямо и смело, ...

Ако някога срещна душа,
ще ù даря красиво минало,
с обич ще посребря косата ù,
по лицето ще издълбая щастие.
Ако някога срещна душа, ...

Есен вече чука на вратата,
прохлада довява северняка‚
слънцето последните цветя гали,
цъфнаха хризантеми бели‚ жълти и лилави.
Красиви есенни цветя във вазата потапям, ...

Една стая - четири стени
Една стая - без врати
Една стая - аз и ти
Една стая - мечти
В една стая - прокрадва се врата ...

Ти помниш ли какво си обещахме?
Лъжи да няма между нас.
Доверие и искреност в едно събрахме.
Оставихме над нас да имат власт.
Спомняш ли си във какво се клехме? ...

И да знаете..
На обиди много нося,
мнението ви не ме вълнува,
Ако ща ще ходя гола, боса -
вас това не ви интересува! ...

Аз съм две рамене – за другите.
Да се облягат.
За себе си съм "някъде".
Но къде и аз не знам.
Светът ми е тесен. ...

Океанът...
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт
Безкрайност разлюляна!... И... величие, ...

Във тази приказна страна,
такава малка, но красива,
с гори, море и равнина,
река гранична се извива.
Тя раждала герои тук, ...

Тихото море...
Укротено, монотонно
звездна тишина вали,
а стихията огромна
с нежен шепот шумоли... ...

След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари, ...

Къде си ти, любов вълшебна
Дойде за миг и в очите ме погледна
Докосна ме, дари ме със усмивка
Прегръдка, дори и със целувка
После тръгна си внезапно ...

Поглед.
Усмивка.
Допир.
Прегръдка.
Целувка. ...

Хайде да играем на игра.
Казва се Доверие - лесно е.
Играе се от двама застанали
с тела един срещу друг.
В играта няма правила, ...

=
==
====
=========
======= ...