Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...

True, I am toxic;
Open the door,
Drop to the floor...
But then what is not,
When breathing is too? ...

На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...

1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател. ...

По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове. ...

О, слънце
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...

В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) ...

Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...

Обичам те, все тъй, като преди
горещо мое, чудно морско лято!
В пътеката, по видими следи
от сменящи се багри в планината
изкачвам жребия си – зар не лош, ...

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...

Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...

Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. ...

на дядо ми Никола А. Христов
Толкова много бяха годините
и само един коварен ден,
дядо, останах без очите ти сини
и поникнаха сълзите в мен. ...

Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...

Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...

Бях на цигарите в ярема
О, някога и аз цигари пушех!
И каго влюбен бях се пристрастил.
Тогава разума си за това не питах,
а исках със Порока да съм мил! ...

На Володя, на Володя
в поетичната му сграда
пак с Орлин Миланов бродя –
с том четвърти негов страдам.
Отпуската на морето ...

СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО
Ще седнем с теб на празничната маса,
две свещи символично ще горят.
Ще бъдеш – както винаги – прекрасна,
и аз това във стих ще сътворя. ...

Издирва се
издирва се една любов
изнизала се от дома си
облечена е в светлина
и нежност в погледа ѝ свети ...

Срещнахте ли мислите ми?
Едни такива цели, бели,
леко обгорели и улисани.
Не сте ли?
Пак са се покрили вдън земя! ...

В очите ми се крият бляскави сълзи,
сини като небето и като океански вълни.
И щом паднат някъде, тогава всичко гори
и вие се дим чак то висини.
И вдига се пушек, а после потъва в дълбините, ...

Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...

Сърце от вятър тихо не стои.
Хвърчи, помита, разпилява.
Сърце от вятър не притваря очи,
а хвърля се, в каквото не познава.
Сърце от огън не тлее в самота. ...

РАЗГОВОР С МОЙ
Няма грешка в заглавието. Не разговарям с Ной, а с Мой. Ще ви го представя, той е аз, но всекидневно спори с мене.
Сутрин го няма никакъв, явно спи до късно. Появява се някъде по кафено време, когато спорим за цигарите. Естествено, не му уйдисвам.
След това настоява да се съглася с ше ...

Вой на сирени.
Задръстени улици.
Тичат хиляди устремени,
търсят спасение -
от смъртоностните белезници. ...

Разни Там 2
Не е било „писано“, но пък затова следите са във нас.
Стъпките са в мен отчеливи и пресни – много бяхме и вървяхме заедно, макар и тясна да беше пътеката – утре дано се познаем като се срещнем по кръстовищата – всеки тръгнал в различна посока – искайки да надскочи на другия скока!
По пяс ...

Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...

Окъпвам се в камбанен звън
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света, ...

Новият ден дойде с приятното усещане за нещо хубаво, което ме очаква тази вечер и неприятното – от снощната случка пред ресторанта. Избягвам да се забърквам в подобни сцени, преди всичко заради естеството на работата. Колкото по-голяма незабележимост излъчваш, толкова по-добри са резултатите. Но не ...

Ах, колко сложни думи само
използва днес светът.
Дори и смисълът им да не знаят,
безспирно ги редят.
А аз обичам думи прости – ...

Касиопея
Прости, Любов; изгубил съм те явно.
Бих искал още нещо да ти кажа.
Но принцът тръгна си отдавна
и гузен се завръща пажа. ...

Този стих е създаден с много имена, посветен е на безсилието в страданието ми да гледам близък как се измъчва от физическа болка! Но само фактът, че е физическа ми помогна да си я представя... да я откъсна от него дори само в стиховете си! Има ли смелост някой да ми каже, че не съм силна, защото не ...