Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!
Събирай снимките от скрина, ...

Заспивам и се будя с мисълта,
че утре като днес ще те обичам.
Няма идентичност на света,
която малко с теб да си прилича.
Ти цялата си чувства и любов, ...

Тази война започна много нежно,
а краят обещаваше любов.
Но днес снага извива буря снежна -
за нея никой май не бе готов.
Ала макар да бе и твърде тежко, ...

Нашият свят бива разтърсван от поредица шокиращи, неочаквани и пагубни събития през последните няколко месеца. Разбира се, от такива събития никой не може да бъде защитен или застрахован и не за първи път ставаме свидетели на подобно нещо, но за близкото минало можем да се каже, че ужасът в душите и ...

Луната, усмихната, погледна земята.
Тъмнината, прозрачна, беше за нея.
Запя свойта песен, все недопята.
Тъй, както никой това не умее.
За влюбени двойки, под стари дървета. ...

Брулен хълм
Застинала прегръдка, по-скоро е крепеж,
измъчени души в полустоеж -
той връз рамото и скрил сълза,
тя - във скута му положила глава, ...

Loving you is like snow
melting my heart slow
like a hurricane ride
washing away my pride
Loving you brings me to heaven ...

The last beam is for Colossus
The light of a day going down again
Darkness's covering the lowlands
Behold the alpenglow over the razorback
And below the timeless sands ...

J'ai construit une échelle de corde
pour rattraper le ciel bleu
J'ai voulu voir le monde
d'un regard d'oiseau.
Ma station de la tête de ligne ...

Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...

Try to look me in the eye
and then teach me how to smile
Nothing holds me down, but your identity,
what you'd left behind the walls
falling apart... ...

Thoughts. Overheated moments.
Words too plain, words too honest...
How can I ever be the same?
You stole my heart... and I can breathe again!
I used to think... that life can be deceiving. ...

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

National Service is a way of becoming a capable citizen with strong character. Lately, there have been many different opinions on whether military service should be compulsory or not. This is a disputable issue. There are several advantages as well as some disadvantages.
To begin with, compulsory mi ...

Понякога е трудно, знам, да се изправиш,
понякога клиширано звучи да продължиш.
Иска ти се за известно време да се скриеш,
ала желаеш и да заблестиш.
Нямаш ли ти смелост за мечтите, ...

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

You are my forever lasting hope,
you are the door I want to keep open
Until I'm gone, there will be a reason...
And if I believe in it - there Will be hope!

In the last years technology has improved the quality of life. It also has become a great part of our lives. In my opinion, technology is very much a part of modern life.
The first reason for me to believe contribution technology made to modern life is just the daily stuff. For example, house’s secu ...

Виелицата
вее над брега.
Морето е свирепо и бушува.
А тежки шии опнали на юг,
три лебеда в небето снежно плуват! ...

Ти си цвят и бодлѝ ,
но цвят - тъй хубав ,
че от тях не болѝ !...

Когато кацнеш на тази планета
помни, че там всичко е пари.
Щом на птиците храната се плаща...
за любов и удоволствие ли няма да платиш?!?...
Когато видиш таз земя без ос да се върти, ...

Топлина
като полет за летене.
Мислите,
очите,
ръцете, ...

Н Е Д О В Ъ Р Ш Е Н С Ъ Н
Стрелките се догонват пак ревниво,
за да се слеят в чакания миг.
Напълнена е чашата ми с пиво,
а тишината порив е за вик! ...

Ще късам дрехи без да питам,
а ти ме драскай като котка.
Със устните ти – две палитри,
ще нарисувам капка обич.
Ще те прегръщам до насита ...

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл. ...

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...

Сълза
Там, където облаците падат –
мен ме няма,
там, където залезите лягат –
мен ме няма. ...

В онази нощ
студената
успях да го видя
истински
искрен ...

Последният пиян се умори
да се надлъгва с този свят лъжовен...
Тя, истината го заряза призори –
бе твърде беден и не бе по джоба му!
Последният пиян бе сив и малък, ...

Отначало всичко вървеше,
създаде уютен дом,
с усмивка всичко градеше,
но после попадна в погром.
Отначало домът и огрян бе ...

В такива мигове на тишина
живота своя кротко преосмислям.
Не са ми нужни ничии слова.
И ничия подкрепа не изисквам.
Не ми е нужна ласката, която ...

Ще се боря
Ще се боря,
ще се развивам,
ще тичам
и няма да спирам. ...

(Моля те, Поете,
моля те, прости ми,
за това което
тук написах в рими!)
/ПоОсветено/ ...

Винаги съм се питала на този който не му пука дали някой му чука на вратата?

Хей, Дяволе, защо дошъл си тук?
Някой те извика по погрешка?
И как ще оцелееш в този студ?
И ще се спревиш ли с неволите човешки?
И защо при мен дойде на гости? ...

Непонятното за един е до болка познато за друг.
Хората са устроени така, че да използват мозъка си и в зависимост от положението и гледната точка възприятита изкривяват действителността по един или друг начин. Аз ако трябва да съм честен рядко слушам мозъка си, просто съм прекалено импулсивна и емоц ...

Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...

на нощта по крилото
минавам на пръсти
разглеждам
света...
отвисоко ...