Не стига, че си
долно ко*еле,
ами и трябва
да търча след теб.
Заявка за ...

Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...

Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...

В един свят, удивително подобен на нашия, живееше мъж на име Григор.
Григор имаше много страсти: спане, избягване на социални мероприятия и, разбира се, разсъждаване върху въпроса за смисъла на живота("42" му звучеше някак неправдоподобен отговор). Той беше от типа хора, които биха прекарали три час ...

АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...

(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...

Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...

Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...

Преди няколко дни пак се разхождах по ‚Витошка‘, изучавайки кошчетата за боклук, с крайна цел кръстовището с ‚Патриарх Евтимий‘, където беше изнесената на улицата пицарийка на ‚Гардън Хаус‘. Парчетата пица си седяха зад витринката, отгоре се намираше класьора, пълен с монетки и … нямаше никой. Накра ...

На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...

Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!
"О, човечета нещастни! ...

Там където бях най – щастлив
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отго ...

Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...

Вече захладя,
ще се зазимя,
пуснах си коса,
нокти и брада.
Чувствам се гарсон, ...

Събудих се тази сутрин,
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...

Дотам ли стигнаха тез мурафети?-
децата ни да заспиват
с залепнати на ушите таблети,
които и в съня слуха им убиват.

Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...

ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...

Богат съм... на проблеми,
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...

Живея в споделената любов,
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...

благодари - че
те познава и че с теб
сприятелява
се - несподелена ле
любов и въжделена

Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...

Искам да съм поет
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...

Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...

С този Брекзит,
в залез навлезе
рейтингът на Тереза.
Дори в парламента
гасне ѝ темперамента: ...

- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...

Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недора ...

Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

От три години си мечтаех
да стана, леководолаз!
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...

Я под дождиком гуляю,
И от счастья подпеваю.
Вот, я уже весь промок,
Вот, осенний холодок.
Радуюсь я под дождем, ...

Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага иде ...

ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...

На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...

Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...