Синовна отплата
Кой те научи да стреляш така?!
Изстрелваш 1000 в минута-
болезнени, тежки куршуми-слова,
които в сърцето се трупат. ...

Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат, ...

На хиляди километри си от мен
и там с друг си ти щастлива,
но въпреки от теб отдалечен
реки от чувства в мен се вливат.
И всяка вечер се опитвам да не плача, ...

Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...

Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават... ...

О, ако попаднеш сред стадо маймуни,
ти трябва да станеш маймуна сред тях.
И трябва да правиш маймунски муцуни,
че инак ще станеш пред всички за смях!
А ако попаднеш във глутница вълча, ...

Аз съм като захар.
Все едно си пресякал
два континента
и един океан,
за да стигнеш до мен. ...

Нощта още дълго ще тлее,
преди да угасне докрай
в пожара на изгрева. Знам ли
с далечния кучешки лай
дали пък не се зазорява? ...

Съвет
Лошото мина - кураж
остана по-лошото,
тъй, че яваш!!!
Мираж ...

Очакване
Очаквах те и ето ти се върна,
с „Добре дошла!” те срещам у дома.
Ела любима, нека те прегърна,
за да почувствам твойта топлина. ...

Мое детство
Мое детство далечно, срещни ме!
Размахвам към тебе ръка.
В прегръдката своя вземи ме
и все ме обичай така! ...

Не съм безгрижното дете на мама,
на тате малкото момиче,
отдавна съм пораснала голяма,
мой път избрах да се изграждам.
Живота впрегнах в своята карета ...

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..."
Морал. Съвест. Състрадание. Това и много други са някои от нещата, на които всеки човек трябва да набляга главно в своя живот. Именно и заради това от нашето раждане и до сетния ни дъх ние четем, гледаме и слушаме за тях от книгите, филмите, родител ...

- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принце ...

Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...

Съмнението е смъртта на всяка вяра.
Запътил ли си се към грешна цел
не спирай!
Защото правилното е измама.
Водата става бъдеща пустиня, ...

Семейна сага
Глава 13
Новата 1943 година посрещнахме весело, с вкусни мезета, печено пиле и традиционното ашуре. Постни сармички с канела и стафиди украсяваха празничната маса, около която се беше събрало цялото семейство. Точно в 12 извадихме суровачките и честитихме на татковци, майки, на баба и д ...

На синьо безмълвие в странния свят,
сред призрачни скелети на галеони,
аз уж, че съм жива и спя, и не спя,
сред, пръснати в пясъка, златни дублони.
Превърна ми времето в котви краката. ...

На автогарата, в чакалнята,
срещу вратата,
стоеше телевизор на стената.
Реклами.
След рекламите, във кадър - ...

Дъжд,дъжд,дъжд
Капчица от кръговрата
във душата...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Превземащ кораба ...

Искам чаша бяло вино,
вечеря на свещи.
Да идем на кино.
Шоколади горещи.
Силно да се смеем, ...

Зима вече наближава,
всеки мисли как да оцелява.
Птиците отлитат си на юг,
а хората остават тук.
Студ сковава цялата земя, ...

на моя син
И аз избрах.
Най-лошият от всички
и от всички прокълнат,
да опитомява вълчите ми мисли ...

Пред очите красота -
веднъж залез, а
след това зора.
Сякаш рисунка е света,
но има подробност една... ...

Ти си безсъние в самотните нощи,
ти си копнежа в мойта душа,
ти си грешните сънища сънувани нощем,
ти си страст и сладка мечта.
Ти си моето слънчево утро, ...

- Иване, от твоите мачове, човек един филм не може да гледа!
- Ш-ш-ш-т! Тихо! Играе Бербатов!
- Играел Бербатов! Какъв е тоя? Да не ти е брат?
- Ами, тя и Гала не ти е сестра, ама е гледаш цяла седмица!
- Аз, Гала я гледам от дъжд на вятър, а ти, като се залепиш като кърлеж за телевизора, никой вече ...

Поетите са чувствителни души.
Дори и да не искат -
родени са с дарба -
попиват болка, радост и
ражда се прекрасен стих. ...

Задъхани коне разбуждат утринните пътища.
Разкъсана пламва тъмнината сред звънтящи копита.
Разсъмва - дишай!
Умирайки,
нощта е с мирис на стъпкана трева.

Махнете народа!?
Прогонете го вън...?
Далеч от България.
Далеч от света...
И снобски живейте, ...

Поглед. Докосване... Сблъсък на устни.
Писък на чувства, ранили нощта.
Жадни мълчания. Прилепи – страсти
пият до кръв зноя на любовта.
Скърцат във огън ръждиви крилете... ...

С кецове и скъсаните дънки,
тиранти пуснати - като мечтите,
които в месеците дълги
желаех, въпреки щетите,
стоя на бара, принципно умислен ...

Защо ме грабна без да се усетя,
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива? ...

Бях богиня, бях мечта,
нечия истина бях.
Бях гордост, причина една
и надежда вдъхвах, и страх.
Бях огън и гняв, усмивка, покой, ...

Мислите за тебе още ме болят,
а че аз съм още в твоите, направо ме е страх...
Избягах, да съм ти просто приятел не можах.
И че любовта си не можах да преглътна ме е яд...
Някой ден, вероятно ще ме разбереш, любими... ...

Криеница
Из бездната на кривото се лутам,
тършувам в празната торба.
Една надежда искам да пробутам
на себе си - самотната душа. ...