Всяка вечер аз сънувам, че при мен ти ще се върнеш
и ще можем да започнем нов живот и да напишем всичко отначало,
но уви ти сега до него всяка вечер май заспиваш,
а без теб моето сърце, скъпа няма как да бъде цяло...
И се събуждам през нощта със сълзи на очите, скъпа, ...

Бях дълго безработен.
Най-подир
се спазарих във сèлото пастир.
И за помощник взех една пастирка.
Пастирка беше, бе и поетеса. ...

За още музика: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Помогни ми, моля те!
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., а ...

Във Варна, в Гранд мол,
охранители посрамили се бол -
убиха невинния Нягол.
На мен много тъжно ми става
като се замисля в тая държава ...

Благовестѝтел
обàди ти , Дèво , че
нòсиш СПАСЍТЕЛ !!!

Виждам, че бързаш,
помогни да сляза.
Пръстта, която виждаш
тъпчѝ здраво с краката.
Камък и снимка черно-бяла, ...

Ако трябва да сгреша,
ще го направя като вчера.
Една отворена врата
не бива да трепери.
Ако е нужно, пак ще дам ...

С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни… ...

Ти повече от всичко ме разбра
и повече от всичко го усети,
аз исках само малко топлинка,
която да почувствам по лицето.
Милувката от твоята ръка, ...

поискай и ще ти бъде дадено – дори и чужда
объркана се втурва магията и се колебае дали да е гузна
изпреварила всички виелици или закъсняла
победоносно носи белези,
но хазартно не позволява замяна ...

Соната на разсъмване
Роят се снежинки под улична лампа,
край локва с монокъл от лед
латерна на уличен вятър скрибуца –
досущ центрофуга за мед. ...

Заспиват мислите самотно...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...

Белег от рана.
Боли.
Пази и помни.
Гори
чужди мостове. ...

Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка ...

Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни ...

Аз седя и правя стихове от
чувства, описвам
докато ти не чувстваш нищо.
Декорирам
и изпадам ...

К О Й Е П Р А В
Когато един си от многото,
които се казват народ.
Когато се гърчеш от утрото
и проклинаш самия живот. ...

“От 24 г. Съм в Америка. 24 г. Как звучи само? Толкова много време и толкова малко. Защо напуснах България всъщност? Но това не е важно. Какво не знаехq тръгвайки? Какво не знаех... България. Къде е България? Дали е в сърцето ми? Или просто е само географско понятие? Или с всяка книга на български с ...

Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите, ...

Chapter 1
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шка ...

Дърво самотно във полето
отронва лист след лист
отлитат към морето
събрали своя бриз
безшумно сякаш ...

Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...

Добрите хора -
има ги още!
В безсънните нощи
са стражи духовни
и с блага дума света ...

Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...

Във нощите сред сънищата скитам
не моите, а чуждите такива.
Емоцията изкам да опитам
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...

Батката
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...

Животът
Животът, братя, никак не е сложен –
едно сърце – безкрайна морска шир.
Ненужен ни е погледът тревожен,
тъй нужен ни е вътрешния мир. ...

Може би са минали години...
Може би в някой друг живот...
Двама с теб, хванати за ръце.
На този единствен за нас път
сме били наистина щастливи... ...