A una Rosa
Sor Juana Inés de la Cruz
На една роза
Сестра Хуана Инес де ла Крус
превод: Красимир Тенев ...

Усещам Вярата у мен!
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...

Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...

Мълчанието поражда спомени
и егото се бори със душата.
Невиността
притисната от злобата
си търси път към светлината. ...

Посветено на Випуск 2014, 1 АЕГ
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...

Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...

Flow, my river
Flow, my river, flow
in my veins,
blow, my wind, blow
in my hair... ...

Моят град, изпълнен
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...

Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...

Поднос от безличие!
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели, ...

Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...

Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака. ...

Явно са нужни години,
да се излее този гняв насъбран,
хищник и жертва да станат едно,
за да не спира това колело...
Или пък, може би трябва ...

Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...

Бяхме там...
и двамата,
да уловим мига
небрежно,
неловко, ...

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...

Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...

Влюбена
Колко е хубаво, Господи,
о, само колко е хубаво.
Колко е хубаво, Господи,
хубаво е да си влюбен. ...

Луната се мъчеше да се покаже през облаците, но така и не успяваше. Вятърът носеше миризма на нощ и предстояща буря – идеалното време за правене на заклинание. Младата вещица разглеждаше книгата и търсеше правилните думи, които сякаш нарочно ù се изплъзваха. Това допълнително я дразнеше, както и фак ...

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...

Има-няма няколко години уж сме граждани в Европа,
кара-вара към Шенген е пътят, ала нещо все ни кьопа.
Горе-долу сме приети, но доверието вкисва,
ура-тута на койрука сме си... та комай ни писва.
Джиджи-биджи, ха наслука, скъпи бракя мои, ...

на бездиханни
бурята не прощава
за събуждане
........ .......................................
дуждът отмива ...

Погледни я, красивата бяла Луна.
Подарила ни свършени нощи.
Да я пипнем ли? Търсихме с тебе следа
по-пътеката, двамата, снощи...
Погледни я, красиво приседнала в трон. ...

Обади ми се!
С тих шепот кажи ми...
Обади ми се!
Когато гледаш в тавана своето отражение.
Обади ми се! ...

Мила моя мамо, ти ми бе едничка
и всяка вечер, мамо, гледам аз една звездичка...
Търся тебе в небето, защото няма те до мен, но зная, че ме гледаш всеки божи ден...
Бих дала всичко да те върна,
дори за секунда да те зърна, ...

Сиви стълби и паднали, есенни листа,
разхождат се едни бушуващи, притихнали сърца.
Свили са се на пода и всеки сам се прегръща,
а копнежът, губещ търпение, в главата му все се завръща.
Към върха на стълбата поглеждат и се чудят, ...