От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи, ...

Не съм докосвала писеца с години
и дневника стар прах събира,
и някакъв страх в мен възпира
да започна да мисля във рими.
Реших аз, че не струвам, не умея ...

Не искам да съм силна
Не искам да съм силна.
Не искам да съм умна и добра.
Аз искам да съм най-обикновена,
Да мислят ме дори да леко глупава жена. ...

Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули,
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба. ...

Рисуваш я в бяло,
поставяш ù ореол.
И криле ù даваш,
а в присъствието ù
звучи ангелски хор. ...

Излетът
Тази седмица беше последната от продължаващата вече повече от месец строителна сага. Трябваше да приключа с кофража до петък и да налеем затварящата плоча. След това имах две седмици свободни от работа по ямата, докато стегне бетонът и двудневни финални усилия по разваляне на кофража и зарив ...

Изпълнен с надежди и мечти,
сетих се за теб - как сияеш ти.
Радост първо аз усетих,
но сега - разочарован, се оттеглих.
Като летен залез аз те губя, ...

Черен демон в чужда кожа...
Мир под нея да намери не може.
Жадува за болка, жадува за мъст!
Време е да бъдеш разпънат на кръст!
Жажда гори ме за твоите сълзи! ...

Искам
Душата страда,
сърцето плаче
в безмълвен вой
то стене всеки ден, ...

Ще се спомине този път.
Чертичката неясна на съдбата.
Две локви, шипка,
и...
скалата. ...

Знам къде си тръгнал тази нощ -
Отиваш да целуваш чужди устни.
Преглъщам си ненужния въпрос...
за да намеря сили да те пусна.
Усмихвам се, донасям ти кафе, ...

Не плачи аз моля не плачи!
Очите ти през мойте ще гледат.
И нека в тях надежда се чете,
че други му не са желали те...
Изтрий сълзите си горчиви, ...

Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.
Дни и нощи минаха. Беше тя, нали? ...

Пъргаво бяло поточе,
чува се ромол, клокочи,
бърза надолу по склона.
С него потегля листенце,
иска в полето да иде, ...

На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока ...

МОРСКО АДАЖИО
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
А слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист. ...

Тази сутрин градът засия,
влезе през тънките цепки на щорите.
В светло жълто денят се изля
по алеите, пейките, хората...
И изпълни площада с възторг, ...

Слънцето днес не дойде,
само деня светлината си спусна,
като паяжина съща беше за теб и мен,
заради дъждовното време.
Задъхват се и неизписаните редове, ...

ПРОЛУКА
Отдавна нищо, нищо не сънувам,
а случи ли се, трудно преразказвам.
По-будна и от будните будувам.
Разсърден ми е Някой... И наказва. ...

Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...

Тази история...моята история - е изповед. За ваш късмет тя е най-горещата и скандалната история от всички. Разкажете я на някой свещеник и той ще ви посъветва да се учите от греховете ми. Аз не съм по голям католик от Папата, но съм срещал достатъчно свещеници, за да научи едно нещо за изповедта: ТЯ ...

Sia- "Soon We'll Be Found"
Come along it is the break of day
Surely now, you'll have some things to say
It's not the time for telling tales on me
So come along, it wont be long ...

- Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
- Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
- Мони, моля те. ...

Никога!
Никога няма да се науча!
Никога няма да бъда друг!
Никога няма да спра да обичам,
никога, като ДРУГ! ...

Сама съм като лист на вятъра
откъснат от онази буря снощи
и нося се без път (в очакване)
какво ли ще се случи още.
Изгубих и посоката, и вярата, ...

***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...

Колко пъти протегна ръката за милост?
Колко мили изходи на сън?
Колико пъти разказа на другите мъдрост?
Колко хули преглътна на ум?
Колко пъти си даде на просяка хляба? ...

По-близо до звездите
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата, ...

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градския часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята - напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за в ...

Тананикам тази сутрин
Обличам си жълтата рокля,
оная с цвят на лимон.
Мушици и слънчеви зайчета
мигом се влюбват във нея, вкопчват се – ...

Едни от нас са "за това",
а другите пък са напротив...
Но от хапливите слова,
разбрах, че спорят идиоти!
За келепири, разделени, ...

Не ме наказвай с твоята доброта.
Не ми отнемай правото да плача.
Аз искам своята свобода.
Да бъда жива - волна птица без палачи.
Душата ми прелива в цветове, ...

Очите ти блестят като опалващи опали,
косите ти се леят като златен водопад,
устните сякаш са малинови корали,
едва ли си любимка на жените в този град.
Разхождаш се с божествена походка, ...

Угасва бавно летен ден
Лескова се е сгушила в прегръдка на небето.
И тази дивна хубост е пред мен,
а долу вече спи полето.
До мен е прелестна жена ...

Позитивна значи да съм безропотно говедо,
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...

Мога ли да те обичам вечер,
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...

Не си отивай, моля те, сестрице!
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели ...