Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка! ...

Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...

Храст от роза отвън - вътре котката...
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката,
и ще изляза да те търся.
Биньо Иванов ...

Триптих: В манастира
1. В манастира
Тишината в ушите пулсира,
а напевния звън от клепалото
на дървото насред манастира, ...

Листата литват разпилени,
преливат в мен сълзи,
река далечна ромоли,
далечна, а близо е до мене.
Листа на дните пропилени, ...

НА ДВАДЕСЕТ И ПЕТ
Когато си далеч от двадесет и пет
и не знаеш още накъде си,
животът е разглезено хлапе -
приятна развлекателна пиеса. ...

Измамен свят потънал в мъгла ме преследваше още от рано сутринта.
Обръщаш се наляво - сфетофар,
светещ в пурпурно лилаво,
обръщаш се надясно и срещаш погледа на куче бясно.
Назад не поглеждай ти, защото приятелят с голяма болка отново ще те дари. ...

Опитах се да ти го кажа…
банално бе, защото бяха думи
и поза. Така би прозвучало...
Чаках… и не дори да те целуна,
а само да докосна твоите устни... ...

Искам да си само мой...
Не бъди в кафето с друга!
Зиме или в летен зной
съм на уличката "Струга".
В късен или ранен час, ...

Ти още си малък и нищо не знаеш,
вместо с живота суров, с играчки играеш.
Усмивки начесто безплатно раздаваш,
очички пълни с надежда, просто сияеш.
Нямам майчина ласка, миловидно лице, ...

Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...

Ако можех със букет цветя
да ти се извиня за всички грешки, мамо,
бих събрала всичките цветя в света,
за да получа твойта прошка само.
Ако можех с нещо да ти се отблагодаря ...

Зaщото съм женa, aз могa още
със киткa нежност, вплетенa в косите
дa пaля с устни смутните ти нощи,
дa влaгaм смисъл във мечтите ти.
Зaщото съм женa, aз могa трaйно ...

Сапунени балони надувани от дете.
Летящи, носени от празни ветрове…
В посоки неясни
и спукани,
забравени, ...

Кротък дъжд - коси на пролет.
Твоят свят е вечно млад.
Мие чистият ти поглед
греховете на железен град.
И тълпата друго крачи. ...

Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...

Другата в мен
Спорят в мен две различни жени -
Едната със списък за всички дни,
все напред и нагоре ми сочи.
Другата едва, едва се точи. ...

На една мечта
Очите ти блестят в мрака.
Искат ме!
Играем опасно.
Надеждата беше само празна дума на бял лист преди да те срещна. ...

Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...

** *
Пише стихове дъждът,
после думите измива.
След няколко редакции
звънна той щастливо! ...

Чат за измислен свят
- Здравей, как си?
- Здрасти, добре. А ти?
- Ми горе-долу.
На живота вечно плащам такси. ...

Среднощен разговор
Нищо не знам за душата, какво е?
Аз ли, духът ми, съзнание мое?
Тя е или лошата, или добрата -
Елементарна теория за душата. ...

моля те, не ме забравяй.
не ме съди;
не ме мрази;
не ме и забравяй.
моля те... ...

В Тракия пораснахме големи,
с песните на дядо и засмени,
с неговата весела гъдулка,
с нежната приспивна цигулка.
В бабиния скут сме спали, ...

Не съм се клела вярна да ти бъда,
че верността от клетви се бои.
Не се заричам, че ще е присъда
и ще съм с теб във всичките си дни.
Избирам го – с любов и осъзнаване, ...

Българка прекрасна,
с грейнало лице -
тя с душа-сълза е,
с пеещо сърце...
Светла, обичлива, ...

Бели дънери като войници са строени,
гладката кора обрасла е с листа зелени.
Чевръсти катерички лешници събират,
за люта зима в тях си ги складират.
Дърво величествено е изпънало снага, ...

Полета ми не сковавай,
когато гледам към сияйните звезди;
знай, че търся аз едно вълшебство,
едно ковчеже, пълно със мечти.
И често тъй, зареяна в небето, ...

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...

Днес съм по-истинска...
Топли ръце, обич за мене откъсват,
прекрасни мигове, усмивки и Слънце,
истинска радост даряват
в сивото бягащо време... ...

Няма начин да стане светец
на Светицата третият син.
Той отказа да носи венец
и при хората пие пелин.
Носи смешен измачкан каскет ...

Есенна соната за двама и пиано...
Чакат в тъмнината белите клавиши
галещите пръсти на влюбен пианист,
а нощта- смутено, ускорено диша,
тръпнеща от есенният вятър напорист... ...

Мой учител по народни танци беше
и като пазител той над нас стоеше.
Винаги усмихнат и радостен беше.
Как искаше любовта си да отдаде и свойте
познания да ни предаде. ...

Не тръгвай, яхабиби, тази нощ с кервана!
Сънувах те! Сънят ми беше много лош -
пустинна буря, череп бял и черна врана...
Не тръгвай, яхабиби! Не и тази нощ.
В мъгла, червено е окото на луната, ...

Погледни се...
Защо бе, хора, толкова сте бедни?
Бедни и на щастие, и на любов.
Любовта не се дарява с лицемерие,
лицемерието е просто празен зов! ...

Крилете ми сряза
на правилни ивици.
Най-красивата рана.
Пазя в бурканче
твоите сливици. ...

Израснах аз във старата ни къща,
в която бях се и родил.
И в нея като спомен днес я връщам!
Тя ми остана само... спомен мил!
Ограбиха ни, нищо не остана! ...

Родопа се кичи
като с огърлица
с тези махалички
в община Белица!
Тук е идвал Вазов ...

От днеска казвам на жена си,
че ставам вече най-добрият мъж.
Обръщам гръб на тез Пегаси,
напускам нервен цъфналата ръж.
И ставам мъж под женски чехъл, ...