Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.8K results
Ще се будя отново до теб...
🇧🇬
Ще се будя отново до теб...
С тихи стъпки прииждаш в съня ми,
лека нощ ми нашепваш с любов...
Как те искам, а после в ума ми
пак отеква нежния зов. ...
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата. ...
Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...
Върви! Върви и никога не се обръщай!
Върви и следвай своя път!
Главата си от свян не свеждай,
не спирай ти на кръстопът!
Върви! И светлото пред теб намирай! ...
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
Събуди се, български лъв!
Граби те октопод, и то какъв!
Докато ти получаваш заплата скромна,
онзи взима комисионна огромна.
Докато честният "глупак" спазва закони, ...
Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
Като деца сме с теб... смеем се с глас,
гоним със устни любовни магии –
нещо красиво събужда се в нас,
в слънчеви зайчета двама се крием.
Вярваш ли в приказки... Фея си ти. ...
Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен. ...
Изповед на едно пораснало, но много добре възпитано бебе
🇧🇬
Архитектурата е лоша
Това е отговорът
Универсалният отговор на всеки един гаден проблем
Например тоалетните са виновни
Че още се напикавам в гащите ...
Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
Щастието е нещо, което изпълва душата и сърцето на човек. То кара хората да правят всичко с желание и любов. Когато е щастлив човек отваря много врати към успеха и се радва на живота. Щастието е много тънка лента, която лесно се къса. В един момент си безкрайно щастлив, в следващия си нещастен. Без ...
Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне, ...
Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.
Зарови свой баща де го е възпитал, ...
Разбъркам сутрешното си кафе
със старите си стихове...
Не помня, колко непосилна бе нощта и болката
на лунните пътеки.
По устните ми лепнат захар и печал - ...