С атом есен свиря върху струна
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...
Откраднаха косите ти тревите, ...

Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ...

никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,
а останалото е театър -
за да си замажа очите. ...

Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...

Таланти с лопата да ги ринеш
Таланти, таланти,
колко щеш.
Китка многоцветна
щом ги събереш. ...

Треперещ аз пред теб сега ще срутя
всяка сграда, стълб, дърво, стена...
и помежду ни ще разчистя пътя
от хората, от всеки мъж, жена,
за да намеря повод да те видя, ...

Easy it is to be full of excuses,
Day after day without a word from the muses.
Know, there is strength to be attained from within,
Thus I remain to see your beautiful grin.
I want you to hold me and follow my lead, ...

Първа и последна
Боли, боли и болката нe спира.
Боли ме за България, за Нея...
Тъй свята моя, майко-мъченице,
Не мога безучастна да остана, ...

Не си спомням защо съм тук
Какво правя в тази стая
Грешник или праведник съм
Все ми е тая
Двусмислено червено кърви през отвора ...

И когато чисто голата душа в ъгъла се е скрила,
и насред самотата на две се е свила,
мълчаливо крещят очите и копнеещи,
прегръщат я само мечтите и пеещи.
И в този момент дори и ако не знае, ...

Сърцето алчно е и ненаситно,
каквото му дадеш, ще иска още!
Затуй люби ме и не питай
достатъчни ли са му тези нощи,
в които с обиграни пръсти ...

Отчуждени наречия
По-надолу от познатата сграда,
от стаята с повехтели пердета,
от прозореца южен с цикламата,
от вратата ожулена – бяга ми се... ...

Кратка автобиография
Имах чудесна плисирана пола
и чаровно и гладко лице.
А сега, въпреки че е обратно,
сърцето пак е бурно и е невероятно.

Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джу ...

Потичат сълзите дъждовни.
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал. ...

Един стар мокър пес
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето, ...

https://www.youtube.com/watch?v=6qh4jIWENhA
„Касапницата” беше хит от тинейджърските ми години в компанията на „Конюшната” – така наричахме един двор в който се събирахме в „Драс махала” (някога Еврейски квартал в центъра на София, между Халите и бул. В. Левски”). Там живях от бебе, израснах и учех ...

Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...

Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи и все са по друма,
ръка и Момчил целуна и с много обич продума:
-Постели ми, майко, постеля, поклон на нея да сторя, ...

Във тъмна, тежка пръст поникнаха ръцете ми
и светло, светло се протегнаха нагоре.
Не две, а четири – ръце ли, минарета ли,
изваяха си светъл купол над покоя.
И куполът олекна в люлката на въздуха, ...

Трудно е
да си раличен
разлагам се
атом по атом
освобождавам ...

Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...

Не ме въвличай
в свойто безпокойство.
Не ме обичай,
щом ще те боли.
Защо сега ...

"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси" Чехов
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...

Почивайки под кленовите клони,
в утринна омара, на стария хамак
полъха привеждаше в поклони
танцуващият румен полски мак.
Разбрах що е божествено видение, ...

Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...

В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...

1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...

Животът ми е една дълга лента,
която е протрита на места.
От хубавото получавах рента
и си попълвам свойта суета.
От лошото, записано във нея, ...

Обедното слънце вече напичаше, ставаше мор. Оливър и Леа отдавна се бяха отказали от идеята за тичане към вкъщи. Този пек, тази жега – нямаха шанс. Не бяха спортисти, даже мразеха спорта. Прибирането им протече мълчаливо, всеки погълнат от мислите си. Леа погледна към Оли, който гледаше в някаква то ...

Душата ми е сломена птица,
в опита си да полети с прекършени криле.
Питах за истината.
Отвърна глупостта.
Търсих любовта. ...

Как мечтая да се видим
и да бъдем винаги заедно.
Това ми писа една жена.
Такива силни думи към едно момче,
което копнее за любовта, ...

Отиде си така внезапно,
тъй както се и появи.
И всичко стана сиво: къщи,
цветя, дървета и треви.
Безцветни станаха нещата, ...

Луди, луди има в този свят,
също като нас.
Не бой се ти и до мене остани,
от лудост не боли,
а по-щастлив ще бъдеш ти, ...

Замириса на липа...
Така е през юни!
Ароматът долетя –
влезе и във съня ми!
Вън е топло, но в съня – ...