И съвсем се превърнах в уморена кобила,
лудо препусках, но съм вече без сила.
Косъмът ми вече не е толкоз лъскав,
подковите поизхабени, ребърца броят се -
като птички изтощени. ...

Дордето чувам, виждам,
чувствам...
Ще пиша за това...
Защото то във мене диша.
Живее в моята душа! ...

Изгрев
Изгревът,
погледнат на обратно,
е просто залез.
Началото е ...

Все поглеждам в очите ти, пъстрите
- сякаш цяла във тях съм събрана.
Много време премина през пръстите
на живота ни с цветна премяна.
Все докосвам ръцете ти, мъжките ...

Като дъска прогнила нося се в морето
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам. ...

"Комунист" на 19 години,
сега за "десен" се пише.
На такива все върви ни.
Затуй сме до шия в киша!
Зарад хамелеон без морал ...

Събуди я телефонът. Светла първо се завъртя на другата страна, после погледна часовника и скочи като изхвърлена от пружина, а в още спящия й мозък писна паниката, че закъснява за работа.
Навличайки в движение някаква дреха, притича до апарата в антрето и изстреля задъхано в слушалката:
-Извинявам се ...

ДЪРЖАВА КАТО ВЯТЪР
Човекът вървеше съвсем сам по опустелия бряг на морето. Духаше ужасен вятър – силен, остър, студен и някак зловещ. Блъскаше тялото му назад, той се олюляваше, аха да падне, но някаква невидима сила го държеше прав и неоправдано горд – сякаш да се присмее на природата, която връхли ...

oчите винаги са чисти
в очите винаги блести
сладостта на светло утре
което днес ще озари
очите никога не лъжат ...

Когато през ония страшни дни
патроните не бяха халосни
и слънцето висеше на въже,
колцина бяха храбрите мъже?
Един измежду малкото бе той - ...

Eсен
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие. ...

Времето е мрачно и дъждовно...
Слънце в Душите пожелавам!
Б.
Рисувам есенни
слънца ...

ПИСМО ДО ТАТКО ШАРЛ
ОТ КАНДИДАТ ДЕПУТАТ ПЕПЕЛЯШКА
Защо ви пиша, драги господине,
ще разберете бързичко тогаз,
когато Котаракът с чизми мине ...

Есен като есен,
с пясък и море,
жеравите порят
синьото небе.
Две вълни игриви ...

Това се случва само на разсъмване –
затоплена от звездната жарава,
разрошена, притихнала и сънена
Земята на Небето се отдава.
Небето розовее във екстаз. ...

Мъж, жена, хляб и вино,
от мъдрост и лудост преляли,
обич замесили, омая отпили,
в жарава и лед все горяли.
На раздели мълчали, в срещи тъгували, ...

Взех дървения молив в ръка с надеждата да излея всичко, което бях насъбрала напоследък. С този молив имаме дълга история – дълги звездни нощи; тъмни часове, лишени от химеричен сън; сълзи, усмивки, патос, блянове, трепети, ненужни спомени. Всичко това беше събрано и запомнено от черния графит, остав ...

Хора милички, искам да зная
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в Рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...

Че ти си майката ми родна
и ти си моето начало.
И знам: под тайната природна
сърцето в теб ми е звучало.
И къс месо съм от плътта ти, ...

***
Tу аз се забързвам
ту дъждът
после
изравняваме крачка. ...

От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...

Свещ премигва в тъмнината,
тих ветрец очите ми измива,
неканена дошла е тишината,
болката у мене не заспива.
Редове от думи бледи, ...

Неродено мое цвете
Хубавице светлоока, хубавице светлолика –
твоят глас от где ме вика?
Хубавице къдрокоса, хубавице гласовита,
песен пееш ли извита? ...

Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи, ...

Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...

Удари ме.
За да знам, че ме обичаш.
Удари ме.
Ти си жертвата,
А аз съм нищо. ...

Смяташ ли,
че знаеш всичко,
че само с поглед
ще ме разчетеш
и само с допир ...

Истината винаги е друга -
не която вплита сетивата...
Думите са сляпост за очите,
Нежен досег – времето замира.
Образът на спомен – оглушаваш, ...

Някой те обича
в сънна синева,
някой все към тебе тича
със усмивка на уста,
някой те очаква ...

Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.
Към антисоциалното. ...

Любовници аз имах много, но любим той бе един.
И колко време трябваше да си отмине,
за да видя него в моите очи...
Крадци на ласки имах много,
ала един взимаше от моята душа. ...

Моят ангел е дързък и прям.
Той е рицарят, мачото, пича...
Във света на никой не ще го дам!
Ако го видите, на ангел не прилича,
но ме обича, ах, как ме обича! ...

Ех, да, разбирам, че се падате
по новоробските окови,
по мутроидните мутанти,
по гербицидните отрови...
Разбирам - сила страшна, дива е ...

Малкото кафяво кученце ходеше пред мен по тясната пътека. От време на време се обръщаше сякаш за да види дали все още вървя след него и отново продължаваше, махаѝки с опашка. Около пътеката нямаше нищо, само тъмнина. Тя имаше разклонения, които водеха до врати. С малкото приятелче отидохме до една о ...

Чувал съм, че сърната плачела преди да умре, обаче аз познавах едно куче, което ги пазеше от бракониерите. Но един ден се случи така, че той не се върна - бяха го разстреляли и много сърни заплакаха за него в ония дни!