Коя съм
Някога, някога, много отдавна,
Което не помним сега,
Пристигнали снажни, пристигнали едри,
Силни и стройни мъже. ...

Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници, ...

Дамян Дамянов
ОТИВАМ СИ
Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада ...

Невъзможна любов, забранена любов!
Любовта между двама обречени.
Като пенна вълна, като камъка два
воденични въртят се крайречни.
Между тях от зърно стриват житно брашно ...

Когато го обичаш –
аз съм трън
в петата ти
и чувствам,
че ти преча... ...

Аз искам да заплача, знаеш ли?
Да се разтърсва тялото от плач,
гърдите ми да ги разкъсват стонове,
а над мен да падне здрач…
Аз искам да съм слаба, знаеш ли? ...

2 юни. 12 часа.
България днес е сирена.
Човече, спри! Поклони се!
Този сигнал е отново за теб.
Осмисли за минута живота си! ...

Р
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...

Обичана
Най-крехкото момиче на света,
в което бури от любов се сблъскват -
ще я докосвам нежно без да спра
и болките ù с устни ще разкъсам... ...

Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада, ...

Кога си весел и усмихнат,
Кога замислен, блед и сух...
Разкиснал си се страшно много!
И казват... Болен си от Грип!?
И всеки почва със съвети... ...

Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...

Загубих си усмивката
по пътя към тъгата,
но връщам се назад,
към смисъла на нещата.
Че не заслужаваш ...

- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...

На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...

Шепот съм. В душата ти. Броямислите, които ни разделят.Тъмно е. И страшно във нощта,за да се намеря – трябва смелост.Истина съм. В твоите очи.Даже на мъртвец да се преструвам,гробът не успя да заличиказаното някъде зад думите.Някъде в безкрайното горим,някъде обичаме без спиране,някъде вселената мъл ...

Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...

Седя в тишината и предъвквам залък,
изпратила мислите си в нереални дни,
опитвам се да преглътна, но сякаш камък,
се е запречил в гърлото ми и боли.
Сълзите спускат се като водопади, ...

Парите имат един смисъл като средство за размяна и съвсем друг като натрупване!

Сънувах очите ти -
сини бисери,
сплетените ти коси,
ръцете ти плахо докоснах.
Ти нежно се усмихна - ...

Два бистросини облака,
като вода от Тихи океан,
се плискат в погледа ти.
Кафяви точици - като тела
на морски костенурки. ...

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...

Харесвам те! Като жена! И не само -
обичам те и си ми надежда и си вяра,
че ще оживея в този свят голям!
Дали защото носиш името на мама
и още с пъпната ми връв ...

Обява
Търся си фея - вълшебна, такава,
с пръчица, пръстен, летяща – с крила…
Да може красиви вълшебства да прави,
например – от тиква да спретне кола. ...

Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...

От този свят когато тръгна -
по списъка за онзи свят,
една въздишка ще изтръгна
от моя двор, с любов засят.
И нищо няма да си нося. ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден ...

Сякаш нищо не е било,
всички думи днес са забравени.
Сякаш цяла вселена днес ни дели,
а са само няколко крачки…
А аз още пращам по вятъра… ...