На Филип Дянков
Днес по-добрите си отиват.
След тях мълчание остава.
Животът е небесна нива.
Съдбата жъне и засява. ...

Нещата знам, че се променят,
мръсника, във съда ни става чист,
а други никак не се сменят...
Бивш негър ...
и бивш... ...

Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...

Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра ...

Нa прощaвaне с детството и с теб
Нa Н.
Когa порaснaхме, съзнaвaш ли?
Зa ден зaхвърлихме нaивните предстaви
преди дa дойде време зa сбогувaне, ...

Имам си гости, Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвкупно ми налетяха като мухи на мед и вече две седмици м ...

Дали съм луд? А може и да съм,
макар че аз почти не съм съгласен.
Но пазят ме с решетки, че навън
за социума просто съм опасен.
Обаче е прекрасно да съм луд, ...

Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно ...

БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...

Този текст за песен, е написан за рок инструментала „Wen the love is gone, чийто автор е satanas (Милен Милотинов). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
Не мълви глупави слова.
Не мъчи моята душа.
Аз знам добре, че тръгваш ти, ...

Покана
ако
си търсиш някой лош
комуто
да се сърдиш и да мразиш ...

Самотното море...
Без лодките със белите платна,
Стихията и тъжна, и самотна-
люлее се с поредната вълна
загадъчно в мъгла до хоризонта... ...

Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...

Пътуваш от мене
към мене. Името ми
буден те държи!
18.07.2014

Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...

Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква ...

Веднъж на кръстопътя на Съмнението се срещнали една Добра и една Лоша мисъл.
Ще ми помогнеш ли да занеса товара си до вкъщи, защото много ми тежи? – казала лошата мисъл.
Разбира се, че ще ти помогна. Аз съм Добра и помагам на всеки и за всичко.
А знаеш ли коя съм аз? Не те ли е страх от мен? Искам в ...

Тъжно ми е и защо ли,
отлитна вече младостта.
В миналото любовта остана,
няма е за мен в света.
Навън е лятото горещо, ...

„Мамо, аз защо си нямам татко?
Като другите деца...
Ако наизуст науча приказката за Вълка?
Предното ми зъбче, мамо, виж го – клати се! –
На Гошко – не, а пък всеки ден си хапва ...

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Успехът е белият принц от приказката бяла,
който кара сърцето да бие лудо в гърдите,
замъглява ума и душата с взлом прелъстява,
превръща те в роб, щом ти сбъдне мечтите,
закичва в небето ти седемцветна дъга, ...

Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в ...

Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас. ...

Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло. ...

Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...

Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле уш ...

Сърце, обгоряло по края
Сърце, обгоряло по края,
сърце, почерняло от болка и скръб,
вместо да сияеш от любов и от ласка,
ти се свиваш във своята скръб. ...

Край пътя сив
и никому ненужен,
открих едно мече,
до едно самотно дръвче.
Тук в гората тъмна, страховита, ...

Тъмна нощ се спуска над земята,
отива си слънчевият ден,
черни сенки се разхождат в тъмнината,
всичко е притихнало навън.
А в стаята ми, тъмна и прохладна, ...

Днес цялата страна въздъхва облекчена,
но не защото вред елмази ще блестят
и не защото с мед и мляко ще текат
реките ѝ, възторг за цялата вселена;
ала защото днес тя бе освободена ...

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Хоризонтът се стеснява
до заветната черта,
Призракът се появява
и разстрелва любовта. ...

Морско синьо е в ума ми.
Безумно кратък миг.
Гори, балкани, пътеки,
хоризонти сини...!
Все вечния мираж защо? ...

Очаквам празника на мойто село...
И всички се подготвят за това.
И мога да ви кажа смело,
напряга всеки своята глава!
И аз, макар съм временно във село, ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

Озлостено
Мразя да бъда обичан
и от всички да бъда презрян.
Мразя да бъда отличник,
не обичам да бъда и сам. ...

Несбъднат си... А толкова те искам... -
ръцете ти, блуждаещи по мен,
и устните - във моите притиснати,
аз да съм полет, а пък ти - небе.
Гласът ти да е шепот и въздишки, ...