Да се родиш в града под тепетата вечен,
да усетиш магията по-древна от Рим,
да вкусиш аромата на града си любим,
на единия Пловдив - непобедим.
Там някога водените битки са славни ...

Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...

Особен свят
с рaзлични обстоятелствa,
изпълнен с нощи без звезди.
Отсъствa цвят
в заключен грaд, ...

Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...

Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...

Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин ...

Все повече се деформираме.
И все по-малко се познаваме.
Принудени сме да избираме -
позорна бедност или плява
от хиляди ненужни думи, ...

Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...

Ти няма как да ми откажеш,
привличаш ме неудържимо,
с усмивките си ме наказваш
и ми наливаш лудо вино.
Инстинктите ни са първични, ...

Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...

Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...

Пролетната свежест на роса
е твоята коса.
Лято вече е сега -
наближава есенна тъга.
Без теб - празна стая, ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Най-дългото разстояние
Когато беше много надалече,
аз исках те, усещах, че си тук,
мислено до теб заспивах всяка вечер
и не исках да погледна друг... ...

С езика си, острие в атака, раздирам нежната ти кожа,
от раните текат лъжите ти и виното на твоето "обичам те"
целувките ни са обречени, лежат по нощни тротоари,
аз съм куче - бий ме, ще лежа в бедрата ти разкрачени.

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...

палтото ми
грижливо съхранено
си остана в гардероба
в антрето
... лято е

Понякога мечтая да съм среща
на двама млади, влюбени, добри.
Да чувствам как телата им горещи
се сливат до предел - че чак боли...
Понякога мечтая да съм поглед ...

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

Дъга
Белите качулки на дъжда
глави са свели срамежливо,
преструвам се под тях, че си тъжа,
а сърцето ми подскача живо. ...

Наполовина
Ти никога не ме обикна тъй
както сърцето ми жадуваше.
Копнееше за мен наполовина.
Обичаше ме, но наполовина. ...

Разказ за дивите и дивите по душа
2-ра част
На път за физкултурния салон класната на съседната паралелка ме засече и учтиво ме помоли да отнеса досието на едно момиче, което се намирало в стаята по изобразително изкуство. Заизкачвах се наобратно с пуфтене, заради поразителната болка в крака, и любоп ...

-
Обеща:
Ще те искам, жадувам и пазя
като бъдеще в дом на последен адрес.
И ще бъда последният камък в овразите, ...

януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време. ...

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре… ...

Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...

Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...

Косите в луда страст,
безбрежно разпилени...!
Ухание на палава игра.
И в тъмнината нежна
две тела в едно се слели! ...

Не мисля мен че ме обичат
и малко затуй ме четат.
Не малко хора ме отричат
и просто искат да ме спрат!
Дали съм аз овцата черна, ...

Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...

Конете в душата ми
лудо препускат -
зоват ги
земи,
небеса. ...

Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...

Сaмотнa стaя
и във нея сaмотa
се виждaт зaд прозрaчния прозорец.
Един прозорец,
a зaд него прaзнотa ...

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...

Рада Госпожина (тъй я наричаха, защото принадлежеше към никому непотребното учителско съсловие от госпожи, които само дрънкат) беше млада, прегърбена от нещастие и преждевременно погрозняла жена, чието тяло черните дрехи, седма употреба от Испания, отваряха още повече.
Молът пусна и народът занавлиз ...

Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...

Меракът наш последен си отива.
Меракът за това си е мерак.
Пространствата изпълва със флуиди
до всяка дама с бюст, лице и крак.
И подсъзнателно го тя усеща ...