Старият бар на Бърбън стрийт
в Ню Орлиънс
„Не стреляй по пианиста,
той толкова може!”
В Ню Орлиънс на Бърбън стрийт бе бара, ...

Какво става, ако не остане нищо от теб,
ако животът, който градил си с пот рухне
и реденото с години вече не е наред
и е хаос навсякъде и душата ти съхне...
Ако празен си сякаш си лист пожълтял, ...

Сладък сън сънувах
и на чудесна гледка се любувах.
Бях в огромен град
пълен с лакомства и шоколад.
Да не се събуждам исках ...

Приятелю, ти сърцето си недей дарява,
хората не могат да го оценят,
ще го смачкат и захвърлят
в някой ъгъл те ще го зарежат.
Заключи го в хиляди кутии, ...

Не знам къде вървя, къде отивам,
отново ли по пътя се загубих?...
Дали се отклоних или заспивам
премазана от дневните заблуди?...
Напред е пътят, там ли е доброто?... ...

И само една досега съм обичал,
сърцето ми само на нея пристана,
и само на нея досега се заричах,
а след нея буря и хаос настана...
След нея толкова много сърца съм разбивал ...

Утро, не ме събуждай, още е рано,
не прекъсвай съня ми – останал само.
Вслушай се, все още спи гората,
дай поне минута време на зората.
Сутрин, къде си забързала и ти – ...

Различна
Аз мога да съм няколко жени.
Мръсница с вкус на топло капучино.
Съпругата, която те вини
и тази, дето вечно е невинна. ...

Хайде, отчупи се...
Хайде, отчупи се от мен, остави ме половин човек.
Аз го заслужавам и нямам логично оправдание.
Така и така, самотата е статус отдавна за мене приет,
с който споделям спокойно ежедневните си пререкания. ...

Не привиквай никога със Любовта ми,
не я приемай за величина константна.
Не ми ли отговаряш с обич,
макар от болка полудяла,
ни за миг при тебе няма да остана. ...

На гари, перони, препълнени пейки -
чаках те. В безлюдните нощи, в разплакани спомени,
в които сънувах само твоето идване, чаках те.
Избледняха ружите от моето детство,
умори се вятърът по стъпките ми да тича, ...

Не ме ли виждаш? Aз съм тук.
Ето, протягам към тебе ръка.
Чаках те миг - хвана я друг.
Защо твоя миг закъсня?
Не те ли виждам? Ти си пред мен. ...

И във Ронга, и в Перу,
във Аляска и Макао,
във Украйна също,
езикът - френски или китайски,
Бейсик или арабски, ...

HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…
Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутри ...

Слизам в ада. Отново. Не гледам назад...
Пак ме чакат тез дяволски сили.
Идвам в мрака, във онзи безмилостен свят -
да се бия. Или да умирам.
А отвън пролетта тъй омайна цъфти. ...

Още помня вкуса на ухаещи дюли
върху устните твои във тихата нощ.
Най-щастливият, топъл, в живота ми юли
и палатка на плажа с уютен разкош.
Рой щурци ни засвириха песен лирична, ...

Вечер късно лягаш и не знаеш,
че аз съм до теб, докато нехаеш.
Влизам през вратата, на леглото до тебе сядам.
Гледам те и да не те събудя внимавам.
Поемам от дъха ти, пристрастена вече, ...

Различни на цвят са мечтите на всеки –
копнежът за святост, гладът за любов.
Изпъстрени с трудност житейски пътеки
в променлив живот от щастлив до суров.
Доброто, изглежда, е в ярка окраска ...

с ръце
протегнати нагоре
държат лицата
над главите си
и виждат всичко ...

Всяка вечер самотна те чакам
и се чудя защо е така.
Заслужавам ли бавно във мрака
като свещ да догарям сама.
И през всичките тези години ...

Сега ли се сети да кажеш,
че грешна е с теб любовта?
Сега ли, когато разбил си
ти всичките мои стени.
Сега ли говориш за Ада, ...

РОЗАТА...
Ухае
на раздяла розата.
Не се лъжи -
познавам аромата ù. ...

на Н. С.
Силни тръпки ме побиват всеки път,
когато дойдеш ти във моя кът.
За теб съм спотаила специално място -
нашето любовно гняздо. ...

Не ми е нужна красотата ти, ако си достоен за обичане.
Не са ми нужни и парите ти - това са само цифри, не фактор за привличане.
Не ми е нужна и колата ти - излизат нови всеки ден.
Не са ми нужни скъпите ти дарове - не можеш да ме купиш точно мен.
Не искам скъпи рокли, нито дрехи - аз всичкото купув ...

Калено от живота е сърцето.
Скулптура е твойто тяло...
Женственост ти е лицето,
всичко те допълва, в цяло.
Усещам те и те привличам. ...

През асмата на двора
се опитва да слезе до мен.
Да погали с лъчите си нежни
мойто утро и целия ден.
Заигра се за малко с цветята, ...

Моя малка, принцесо! Моля те - не плачи!
Сърцето ми късаш с тези големи сълзи!
И ето - баща ти - домашният вълк -
с теб ще завие - кръвожаден и зъл...
Страх те е - зная, но как да го спра ...

Кога лежах на плажа уморен,
до мен мадама пищна спря се.
Изгубих ум и дума. И във плен
веднага бях на похотта си.
Подскочи яко туй сърце, ...

Валс с мечтите
(... Валс с мечтите ще играя
до момента на целувката!)
Нищо ново под слънцето - само любов,
същата, почти, непроменена, ...

Боже, колко прозаичен е живота -
работа, храна, клозет...
За уикенда да отскочиш
и ако може -
нещо чуждо през чуждия плет... ...

По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...

Ако за човека са присъщи и тъмните, и светлите чувства и ако всяко от тези чувства е изградено от самостоятелни енергии с, така да се каже, свое мнение, то тогава какво е това нещо, което избира дали да се прояви тъмнината или светлината в човека? Най-вероятно това е енергия, избрала ролята на посре ...

Вятърът безмилостно пронизваше листата на дърветата.
Небето бе прогизнало в кръв.
Нямаше жива душа на хълма освен войнът, който чакаше своята гибел.
Яростта бе оцветила очите му, те блестяха с ослепителна светлина, косите му се вееха.
Изведнъж само черен гарван прелетя, като знак, че смъртта наближава. ...

КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ
Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато се разиграха 107 междузвездни екскурзии.
Представете си, падна ни се „Едносе ...

Защо си тръгна,
Дете,
Защо избяга
Защо ги остави да те изгонят
Защо се уплаши... ...

Не обичам пътищата прави.
Няма със какво да ме докоснат.
Нямат тайни – с тях да ме пленяват,
нито прах за стъпалата боси.
Скучни са. Завоите ги няма. ...

Остаряваш, мила. Остаряваш.
Ставаш бяла, бяла, като сняг.
Вече върхове не покоряваш...
Трудно плуваш до отсрещен бряг.
Пенсийката малка си я къташ ...

П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги ра ...