Есенни липси
На оня летен коктейл
с плажни чадърчета
барманът слага сега
чадъри за дъжд, ...

А бяхме някога деца!
А бяхме някога деца!
И всичко беше много просто,
усмивка грееше на детските лица,
светът бе място чисто и просторно. ...

МЕН
Ей ти, МЕН, защо така,
тъпчиш моята свобода?
Защо безжалостно с пета,
мачкаш я, заравяш я в прахта? ...

„Детството е, когато тичаш на връщане от тоалетната през нощта и се радваш, че никой не те е изял…“
Когато бях малка и мама загасяше лампата с пожелания за лека нощ, аз се завивах през глава, защото се страхувах от тъмното. Едва дишах под тежката завивка, носът ми се намокряше от учестения дъх, став ...

Светъл празник празнуваме,
Деня на Независимостта ознаменуваме.
Но независими ли сме днес?
Президентът ни държи се кат страхлив пес.
Води той проамериканска политика. ...

Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се във небесата,
Над най-красивата страна!..
О, аз съм по-бръз от ракета, ...

Линк към първа част >>>>
Линк към втора част >>>>>
Една нощ се прибирам от Търново по магистрала Хемус. Наближавам града. На входа на града като на всеки друг град в България има ограничение. Насочвам се към първия светофар и блея. Моята лента свети червено. Таймера отмерва секундите в обратен ред – ...

Дано да съм добър за теб,
за да мога свободно да прекрача прага
на твоята врата и да се настаня
в твоето сърце.
Дано да съм добър за теб, ...

Проглеждане
Затваряме очите,
видения се вплитат,
затваряме очите,
те пак ли ще ни ритат, ...

Японска група пее наши песни.
И в бъкгарски носии са красиви.
Възторжени. Усмихнати. Чудесни!
Дори и нашенски хора извиват...
Аз гледам през сълзи – от умиление. ...

Тя не е нито жалка, ни горка.
Пожела си да бъде над всички.
Затова и отиде в Майорка
и с майорска звезда се окичи.
Не повярва чак нейната мама, ...

Ще те помня...
Надвесени над мен, текат косите ù.
Ручеи бадемов аромат.
Вдъхнати, изтичат през гърдите
с уханен стон, оставящ Цвят. ...

ТИХОМИР
Творение от обич и тъга,
мъжественост, безкористност
и сила,
с нежна щедрост от природата ...

Изгубих те завинаги,
знам, че вече късно е,
чувствата ми неизстинали
до смърт разкъсват ме.
Изгубих те. Отиде си. ...

Моят Рай
„Ако раят не е в тебе самия, то ти никога не ще влезеш в него” - Силезиус
Моят Рай е без сълзи и въздишки.
Съзерцавам го с нови очи.
Като глухарче с пухкави нишки, ...

избягвай думите
уплашени
като зверчета черни
те се крият по ъглите ми
за да изскочат ненадейно ...

(Потресен и преогорчен от поредната
сатанинска жестокост, сторена на един
български сиромах от зли мародери)
Дядо Петко! Сънувай лъчи!
Потърси от небето утеха! ...

ИДВА ЕСЕНТА
Последни слънчеви лъчи -
лятото с усмивка си отива.
По всичко почва да личи
и бавничко денят се свива. ...

На Бистра Малинова
Смалявам се пред толкова високо.
Смалява ме страхът ми да не гъкна
и с глъчка висотата да съборя.
Поезия стърчи! – висока църква. ...

Екзистенциално № 4
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...

Коя си ти, не искам аз да знам
и защо се подвизаваш във съня ми,
навярно съм те срещнал нейде там
и си родена от любовта ми ...
Събирах те от звездите - ...

Понеделник - сутрин... Боже, пет дена и то от днес !
Алармата на телефона звъни - добре де... ставам, тичам към банята, кой от домашните любимци по д... успя да ме изпревари? Все пак минутите ми стигат, готова съм! Какво? Ах, да, ключовете, чантата, телефона... всичко ли изключих... май че, да!
Кола ...

Колко струва живота,
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...

Погъделичка отново струната стара,
аз мислех, че отдавна умира в ръжда,
но твойто докосване струната кара
отново да пее песента за дъжда.
Музиката лети, лети и се връща ...

Обръщам се, за да си отидеш
към небето да полетиш,
от мен да си отидеш,
нови върхове да покориш.
И не защото не те обичам ...

Виждам го в далечината,
смътно, малко петънце
и протягам си ръката
да го взема ме зове.
Но какво е не разбирам, ...

Виждам ги отдалеч! Него го познавам от километри, а щом я държи за ръка значи това е ТЯ! Хм, не е лоша! Дълга боядисана коса, що годе добро телосложение. Даа, той винаги си е падал по по-едри задници - да има какво да хване. Като се приближават виждам, че има най-ярките зелени очи, които някога съм ...

Ти ли среднощно тъжиш като мен,
бухале, братко пернати?
Вятър ли клоните клати,
тя ли ме чака под стария клен.
Зъзне ли още от ранна слана, ...

ДЕВЕТА ГЛАВА
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие ...

ЛИНК към първа част >>>>
- Голям фен ти е ! Непрекъснато се опитва да те подражава. И като поза, и като реплики, и като наглост в погледа. Но за съжаление е само една твоя семпла карикатура.
- Вярно?! Никога пък не съм предполагал, че точно той ми е фен. И още по малко пък и че се опитва да ме пунти ...

Светлината е тъмна, шумът е тих
Слънцето е мокро, водата изгасих
Върхът е долу, далечината тук
Облаците твърди, дъждът е сух
Птиците пълзят, влечугите летят ...

Дълго глождих очите ти, знам
и се стичах по бялата риза...
Не успях да създам даже храм,
в който ти по чорапи да влизаш.
Нито спретнах къщурка за нас ...

До Башар Асад
Приятелю... Башар, виновен си,
затуй, че мътиш им водата!
А и по–черен и от дявол си,
макар невинен на земята. ...

Сънлива луна
Беше много
сънлива луна.
Среброока,
но много сънлива. ...

Тъкмо бе влязъл из под завивките, за да спре пулсиращото ù от неспокойство сърце. Неспокойство, което бе присъщо за нея. Прегърна я и усети бясно препускащия ù пулс. Сякаш искаше... Да! Искаше да сподави този бяс,но не знаеше как.
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...

Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...

Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът, ...

Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица ...

... (на този странен кръстопът
където вятърът тревите бръсне
и здраво сплита ги на сноп ...
... където разтревожена мъгла
се стеле над осиротялата поляна ... ...

-1-
В шумака на буките птички приспивно,
подсвиркваха нежно след летния зной.
В лъчите на заника, обагрени дивно,
притихваха ридове за нощен покой. ...