Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...

Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...

Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...

Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Ескиз”, чийто автор е музикантът с потрeбителски псевдоним Седем (Седем).
Давам пълните права на Седем да използва този мой текст за създаване на песен,
Бостан Бостанджиев
Музикалния етюд, можете да прослушате тук:
Мъжки глас: ...

Пак ли си красива
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам, ...

Постоянно те обичам!
Не за ден и не за два.
Всяко утро в мене палиш
нова огнена искра.
Постоянно те жадувам! ...

Мигът
Събуди се денят,
с надеждата притихнала.
В тези времена на самота
се криеше забулена тъгата. ...

Аз съм това, така съм и сега...
така както се родих, скитам по света.
Душата ми е гола, гола като есенно листо.
Това, което в себе си нося, то е само едно...
сърце, което не обича да бъде само. ...

Косите ти се вплетоха във мойте мисли,
политнали към Любовта бездънна!
Очите ти запалиха Божествената клада
и разгоря се тя със сила в мене!
Ръцете Ти, със нежност, Сърцето ми погалиха, ...

снимка:Румен Колев

НА СПА С ГАНЬО
Вече си мисля, че ме следи, или пък ми е пратен като СРС. Където и да мръдна и ей го. Зимата даже на лифта до мен се беше качил.
Забелязах го още като си вадеше куфарите от багажника пред хотела, щото наред с тях свали и две литрови бутилки от ония, дето преди време продаваха олиото в ...

Щастлив съм и твърдят,
че ми личи
Бе Май,
и слънцето, нашепвайки лъчи,
дочака с мен на спирката тролея. ...

Затвори очи
Във възглавница ще се превърна
Прегърни ме ти
И във съня ти ще се върна
Срещаме се там ...

Бродирах си скъпите спомени
с островърха житейска игла,
от конец - мечтите си влюбени,
как приличат си - две капки вода.
Оседлах набързо и коня си ...

Не всяка песен е велика
и скромната си има красота.
Не всяка дума от сърцето блика
и не достига висота.
Не всяка истина е свята. ...

Не изпратено писмо
от чужбина
Казваше, че виното горчи,
без мен и залъкът засяда,
в очите ти изплуват и сълзи ...

За старост пощада няма!
"Удря шамари" времето,
обагря те неусетно
с краска голяма.
Дори и да си смешен ...

Аз отдавна в двор и къща си живея.
Ежегодно си отглеждам и цветя.
И пред всеки цъфнал цвят аз благовея -
гаврата със него няма да простя.
Всяко цвете е от Бог орисано ...

Стих съм
Целият съм стих.
Есенен стих. Боля.
Докосвам времето.
Стичам се в сълза, ...

Бъди с усмивка днес.
Бъди самата себе си.
Бъди с весело сърце
и си спомни всички хубави мигове,
които си преживяла досега. ...

Тази нощ любовта ми към теб лети -
отвори сърцето си и я приеми!
Потрепери, както аз от твоята власт треперя,
за мен гори и живей,
както аз за твоята страст живея! ...

Вдъхновение
Кога човек обича,
той стихчета реди,
твори, рисува даже,
свирнята му върви, ...

Днес разбрах, че съм един дъртак загубен!
Преди пет часа от издателството ми пратиха страниран файл на моята книга. Всичко добре, но гледам, на една страница се поместват 33 вместо 37 реда, и 50 вместо 55 символа. Както пожелах при поръчката.
Веднага заподозрях, че нещо не са добре нещата. Отидох до ...

Ти си жадуван оазис
в таз огромна пустиня -
аз уморен пътник
без име.
Ти си мираж - ...

Не знам защо объркано ми е сърцето...
Любов ли бе? Любов ли е, кажи!...
Щом падат тежки сълзи по лицето,
Щом мисля ли, душата ме боли...
Не знам защо, но знам, че всичко свърши... ...

По лисичите стъпки разпознавам и болка и радост.
В железните птици разпознавам пък родния дом.
Все едно съм Гаврош и то без барикада.
Дон Кихот съм без Санчо, без доспехи и кон.
Магистрали минавам, но не режа аз лентите техни. ...

Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...

Исках да те целуна във мрака.
А после щях да си тръгна.
Без мирис, без дъх, без остатък.
Без спомен и без да се върна.
Исках да бъда видение. ...

ПРИШЕСТВИЕ
Във времето, което Бог ми даде,
наум все думи с маминка разчупвам:
за тайнството на всеки миг откраднат
и за мечти, от глупави по-глупави: ...

Защо ли, питам се от доста време,
на никой не изглежда да му дреме,
че живеем в страна сред хора с маски,
егоисти и садисти адски.
Отминаха си времената стари, ...