Помияр 🇧🇬
лежи на припек под балкона стар и рови нещо с лапата си груба...
В очите му оглежда се светът – красив и черно–бял дори... А лесен,
че простичко живее се с душа, лишена от човешката словесност...
И гледаш го един такъв помияр, със козина ...