Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...

Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам ...

Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.
И със него почти до звездите ...

Повей, мак и ти
рисуват ръцете ми.
Дали си поет?

Щастие - това е дума, криеща в себе си най-хубавите и най-качествените неща, които човек не може да си представи, че ги има. Щастието е много силно чувство, което, независимо кога и къде, побеждава тъгата, мъката, страданието. Да си щастлив - това е нещо скъпоценно, което се крие някъде в сърцата и ...

И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам, ...

I can't stop fall, betrayed from my mind.
I'm trying hard with my all, not to be blind.
I'm tired to feel like this - so fooled, so lost.
I know there's something I miss,
but sometimes you gotta get crossed. ...

В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея. ...

Пожелание
Животът ни от днес насетне
с прекрасното да се сроди,
с Любов да минем неусетно
през всичките си земни дни!... ...

Кавърчето е на една много млада банда от Тутракан,момчетата са на 13 ,а певицата на 13.

Това е едно изпълнение на тутраканската група New Page ,които макар,че са между 13 -15 години добре се справят с героичния рок от нашето време.

Понеделник сутрин, облаци –
матовият дъх на есента.
Искам ли да е отново топло,
нужно е навътре да вървя.
Понеделник сутрин, мокро. ...

Едно прошепване на нещо лично.
Мисъл. Песен на пиано.
Чувство, някак си различно.
И думи - малко онемели.
Едно докосване на две въздишки. ...

Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...

АКО
Ако заплачеш някой ден
за живота си изгубен!
Ако страдаш ти за мен
и за мига погубен! ...

Настроение
Топло е. Юни. Кафе -
горчиво и парещо.
Мисли за теб - жигосващи
моето тяло. Ухае на липи и пъпеши. ...

ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...

Белеят косите - безценно сребро.
Слабеят краката, но сърце палаво
пак играе весело хоро!
Мъждеят очите, а душата все тъѝ устремена
търси слънцето, луната и звездите. ...

Любовта
(Водещо чувство в живота)
Любовта е чувството завладяло света. Това чувство даряващо ни с толкова много щастие и същевременно с адски много болка и сълзи. Казват, че човек среща истинската любов само веднъж в живота. Но за мен това не е точно така. Ако твърденията бяха верни ние нямаше да се ...

Дай ми повод да склоня
глава на мъжкото ти рамо,
за да се случат чудеса...
Земята цялата да стане
една феерия от чувства! ...

Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги, ...

ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...

Когато очите се затварят,
железни нокти в съня нахлуват,
когато очите се затварят,
кошмарни сенки в съня върлуват.
Заспалият нещо оттатък го дебне, ...

Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря. ...

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.
Не, не отричай. Аз още живея ...

Просъскват пластовете,
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...

Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани ...

Освободи ми мястото в сърцето -
не искам нищо друго да ми даваш.
Едно да знам - че мой си под небето,
и че до края само мой оставаш!
Да ти запазя мястото отляво ...

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...

Черни рози се връщат при мен,
помрачили небе от усмивка
и се срива всичко - точно за ден,
без никой от нас това да иска.
Дълго пазени тайни крещят ...

Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове ...

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета ...

Сърцето ми разби,
на части е сега.
Любовта я няма,
само раната остана.
С нея си сега, ...

Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...

гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини ...

Един пожарникар ме спря веднъж.
Тиквеник е той един и същ.
Той ми каза: "При мен ела,
аз правя дюнера!"
Прости хора му повярваха ...