Тик-так, тик-так ... Часовникът трака!
Минутите тичат! Животът не чака!
Не можем във бурканче да го съберем
и когато сме готови, да го изядем!
Заради празните ви думи колко време отлетя? ...

Замислил бях гласа си да продам
Замислил бях гласа си да продам –
и аз на Гергьовден месо да ям.
Но прокурорът ми попречи:
- Стой! ...

Обърка го, Животе
Посрещна ме по български, Животе-
със хляб и сол на шарено месалче.
Но...нещо го обърка с мен, защото
хляб даде ми за ден, а сол-с чувалче! ...

РЕПЛИКА
“Но работата не е там: как да излезеш
от Долината на скръбта,
а – накъде да тръгнеш после”.
Валентина РАДИНСКА ...

Обичай ме, любов ли е това.
Да гледаш нощем красивите звезди.
Красиви са, но те не могат да засенчат
красотата на една любов.
Не могат да докоснат сърцата ...

Не ми се случвай
Не ми се случвай пак така – на дребно.
От тази обич дълго съм горяла.
Събирах в шепа сълзи непотребни,
присвита на земята, онемяла. ...

Пръстенът на дясната ръка
чертае от години траектории;
за първи път свали го тази нощ
и после не успя да го намери.
Погледна тя, дали под подлостта ...

И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да з ...

Правя ти, скъпа, страстно предложение:
искам да си под моето владение.
Давай, завърти красивото си тяло,
искам да си моя напълно, изцяло.
... Правя ти, скъпа, страстно предложение: ...

Да, права си, ревнива ми госпожо,
с ентусиазъм станала палачка -
познавам яростта до изнемога,
онази ярост, дето не за плач е,
а тихо и ужасно злобно ръфа ...

Защото любовта ми дива пак към тебе ме зове
и отново губя се във търсене на тебе пак...
Така, когато вълк раздира с вой небесното море
зовях те всеки път, щом падне мрак.
Но ти оставаш скрита, тиха, но и волна. ...

Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...

И отново аз вървя,
бавно крача и броя:
една любов...
за два живота...
с третия излишен... ...

Видях го, докато чаках колежката си. Май бях и подранила, та запалих една цигара... Стоеше на не повече от метър, бръкнал в джобовете си гледаше нанякъде. Погледът му беше някак празен, озлобен. Какво ли беше преживял този младеж? Беше на не повече от 22 години, но изглеждаше някак на доста повече. ...

Малка бяла тъга се прокрадва в косите ми.
Умориха се дните - от очи и следи.
Залюлява ме мисъл. Не достигнах небето ти.
Не успях да докосна. Ненаранимо. Горчи.
И мълча. И притихнало в длани, ...

Филипс е световна марка,
друга като нея няма ярка.
В герба ù блестят звезди,
две звезди, вълни и пак звезди.
Тези на небето светят ярко, ...

От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е ...

Днес
Днес съм щастлив, защото ще мога да се докосна до твоите нежни ръце.
Макар и болно,в рани обвито,това иска моето сърце.
Днес съм жив, защото ще мога да докосна усмихнатото твое лице.
Към теб устремени са ден и нощ уморените мои ръце. ...

Днес ми е тъжно. И просто боли.
Няма конкретна причина.
Никой забравил за моите очи,
никой от мене заминал.
Никой излъгал и никой предал ме, ...

Така я чаках пролетта,
че биеше сърцето ми лудешки,
да плисне дъжд и след това
животът ми да стане по-човешки.
Така я чаках, копнеех я по детски, ...

Една част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...

Искам да ти кажа нещо,
да ти кажа нещо така Истинско,
красиво и благо,
но не знам как ще прозвучи...
Да, ще ме помислиш ти ...

Да бъдеш влюбен, без да си обичан,
и ласки да раздаваш с шепи пълни...
И в този свят на чувства сеизмични
една любов до край да те погълне...
Да бъдеш влюбен, а пък сто въпроса ...

Екове, стонове, вик отдалеко извит,
Изгубена надежда, изгоряла клечка кибрит.
Слънце залязва, ред на полумесец и звезди,
Усмихва се някой, нещо пъклено крои.
Поляни във сянка облени, лес във мрак пропит, ...

Вяра
Тих поклон пред ИКОНАТА в мойта душа,
нека празник отново да бъде!!!
Нищо, че вън се стеле мъгла,
вътре чисто е, свято и мъдро. ...

Всеки в живота си има ,,НЕГО,,
всеки, който чете това се сеща за ,,НЕГО,,
всеки мисли за ,,НЕГО,,.
,,НЕГО,, Кой ли е това?
Мъж, облечен в доспехи, ...

Тя е богата... Влюбена жена...
Събудена от чувствата си пролет.
Усмивката ù ражда небеса
и всеки миг я носи по-нагоре.
Тя грее като топъл, слънчев лъч, ...