НЕ СЕ СТРАХУВАЙ
Твоето име все още не зная,
а и не е необходимо, нали?
Виждам, че от обич се нуждаеш -
болката е в твоите очи. ...

Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...

Днес сме тука,
утре не,
така е,
няма накъде
Спим, ядем, ...

Имам чувството, че и от една точица можеш да направиш стих :)
От точицата – стих? Е, нека да опитаме...
От точка А до точка Б се скитаме.
Но често точката превръща се във многоточие,
събрало мислите в туптящо слепоочие. ...

Не съм си тръгвала, не се завръщам,
аз винаги съм тук била.
ВСЕЛЕНАТА е необятната ми къща,
летя с невидими крила.
Ту извисявам се, ту горко падам, ...

Животът е чудо, погледнеш ли го отстрани :)
ако си се задълбал във него, може да боли.
Личен избор е какво да виждаш ти навред...
Приятно ми е, мене ме наричат Слънчоглед :)

Да обичам така
все едно е умиране.
Все едно е разпъване
с всяка мисъл на кръст.
Да те търся така ...

В пaмет нa Норa
Зaщо тъй рaно пожелa.
Дa си отидеш от светa,
отлитaйки в дaлечни небесa,
зa дa търсиш рaйскaтa врaтa. ...

Котенца
Малко котенце игриво
тича, скача и лудува.
Второто пък е сънливо,
спинка сладко и сънува. ...

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стек ...

Животът е едно безкрайно тичане,
въртене в кръг, очакване и вяра,
едно до гроб неистово обичане,
една безкрайна, луда надпревара.
Измислица красива в ден приветлив, ...

Стареца и хлапака
Самотникът обича да мълчи.
На пейката, той никого не чака.
А уморен от весели игри,
насреща, смее се хлапакът. ...

Любовта ми
Какво аз в стих да ти напиша?
Любов и сълзи ли да лея?
Как обичта си да опиша?
Или в песен да ти я изпея? ...

А Т Л А С
Много пристанища чужди пребродих,
много екзотика срещнах във тях:
обичаи странни и чужди народи
в странствуванията си опознах. ...

Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера. ...

Аз и днес бих ти казал: „Обичам!”
край шумящите морски вълни,
но прости, ако мъничко сричам
и несигурност в мене личи.
За да има любов помежду ни, ...

Една муха с размери средни
неканена, невикана от никой,
безочливо и нагло, най-спокойно
по млякото на Минчо си пълзеше.
Издебна тя, тварта коварна ...

Не търся никаква отплата
за туй, което съм направил.
Готов съм цялата заплата
във чужди джоб да съм отправил.
Откликвал съм на всеки повик ...

Съпротива
Не прощават годините
и косата сребрее.
Ето, бръчици фини
върху кожата сее. ...

Залягам низко във окопа
и чакам огъня от вас,
но чувам как с налъми тропа,
подкованият от вас Пегас...
Измисляте ми мними грешки... ...

Малки капки паднаха от небесата.
С погледа си проследих ги и съзрях:
като утринна роса покриха те тревата,
други в шепата си ги побрах.
Плисна дъжд и сякаш чудо стана. ...

Не питай ме защо не ти се случих -
причините ги знаеш като Библия.
Напомня обичта ти странно чучело
от скучна пиеса. (Как ли пък измисли я?)
Не се опитвай, ровейки в душата ми, ...

Дойде…
Приседна пред масата ми...
Измъкна от една чанта една скица…
И я сложи на масата!
Завъртя я, да я виждам добре и рече: ...

* * *
И се взриви небето ми.
Бе потоп.
След това покълна зрънце.
Не е животът ...

БРЯГ
Вечността е просто древен бряг,
плискан от вълните на годините,
шеметни във вечния си бяг –
ту оловни, ту лазурно сини. ...

Политикьт взе да тика
финансовата политика,
но сметките така заплете,
че решетка си изплете.

Слушайки музиката, реших да напиша някой ред. Усещайки болката и радостта във всяка една нота, от тази мелодия, ще се опитам да пресъздам една история или може би да създам една. Нека всичко да започне през топлия месец — юли. Навън е все още сумрачно и хладно. Няма жива душа, а аз съм будна толкова ...

Защо си толкова ядосана?
Защо блъскаш и ровиш брега?
Пред теб е дълъг път!
Успокой си гнева!
Виж! Излегни се сред тази дъбрава ...

Дали обичам? Сърцето често пита,
то знае в мене най добре.
Когато обич в душата в нас се вплита,
сърцето, сърцето знае кой да избере.
Ще стопли ли в студените ми нощи? ...

21.
Пресичайки улицата, за да влезе в парка, една кола едва не го удари и с клаксона си го “изведе от казиното” и върна на зебрата. Погледна часовника си. Беше минал още половин час, половин час, през който като на кинолента си беше представил случилото се от първата до последната вечер в казиното. ...

Продавам любов
- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.
- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше ...

Не търся брод чрез нечия вина,
разбор на дни, очакване, безумства.
Когато някой срязал е връвта,
да го виниш е просто празнодумство.
Различни сме по сила в любовта ...

Ела в чудната страна Поезия...
Тръгни със мене да те заведа
във чудната страна Поезия,
религията там е: Любовта-
без атеисти, и без ереси!... ...

От монотонното подрусване почти ù се доспиваше.
Но едва ли можеше да заспи. Часът бе 3 без 15, а вече близо час и половина седеше, загледана в оттичащите се зад замъгленото стъкло на прозореца дъждовни капчици. Беше едно от онези пътувания с влак, по време на които нито ти се чете, нито можеш да зас ...

Усмихвам се, а вътре в мен гори...
крещя удавена в пожар от думи,
усмихвам се, а много ме боли,
но ти ще видиш само любовта ми...
Все повече фалшиви лица ме пресрещат, ...

III
Дона
Влакът спря и пиукането над главите на пътниците ги предупреди, че вратите се отварят. Дона отлепи очи си от дисплея на телефона и погледна през прозореца. Бяха спрели на Пинто. Оставаха ѝ две гари само: Валдеморо и Сиенпосуелос, след тях следваше последната гара: Аранхуес. Нейният Аранхуес ...

Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан.
Съща музика, същото лято,
само подиум вместо мегдан.
И преплитат момите, момците ...