Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...

Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...

Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...

Днес помолих Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фанта ...

Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...

Пролет пукна, ние не изпукахме.
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?
За война говорят политиците, ...

Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но п ...

Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца, ...

Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...

2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня… ...

Далеч от дома
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях! ...

Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...

Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...

С годините във пусти виртуал
бая, съзнах го, май съм се олял -
Преглеждах стари свои публикации,
ми то е секс... и порно вариации...
Ма то е ужаст - изрази нефелни, ...

Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...

Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...

Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание. ...

Знание и приложение
Знанието е всичко, инфо- и идеи.
Идеите са светлина. Картини на ума
знанието дава.
Картините съседни-близки, в момент ...

Най-голямата любов е
тази, дето само с мисъл пали
твоя плам.
Времето без нея спира,
а със нея скоростно тече. ...

Лакомият Васко
Днес родителите млади
пак се караха на Васко.
Пазят зъбките му здрави
и не дават нищо сладко. ...

На пода пред леглото ми луна
чертае път, блестящ като слана.
Повдигам взор към лунния чист лик,
отпускам взор – и мисля за дома.
II вариант ...

Текст: Павло Тичина
Музика: Олександър Билаш
Изпълнение: Наталия Шевченко
Дочухте ли липата как шепти
през пролетните нощи лунни? ...

ГОСПОДНО АГНЕ (АГНЕЦ ГОСПОДЕН)
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Господ едновременно ни докосва
с мълнията, която събират зениците ни,
и с дъжда, който се шири през цялото време. ...

ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...

НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...

В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...

В този сайт няма нищо различно
от живота във наш’та страна:
Някой драска романи - трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...

1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...

В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...

Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...

Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...