Нямам сили да опиша
празнотата във гърдите.
Как да дишам,
когато мечтите разбити
секват дъха ми ...

Родопа планина
Вълшебната Родопа.
Мистичната планина
със спираща дъха дивна красота.
Пленяваща, задържаща. ...

Саморасло цвете във саксия,
Боже, кой ме посади?
Ангел ли във залисия
или дявола го пререди?
Та се пръкнах аджамия, ...

Дали ще станеш роза без бодли,
дали ще си любовна поза...
За това не ме боли,
боли ме само, че не мога
да прегърна парещия цвят ...

Съдбата ни се киска отстрани
и гледа ни, как заблудени,
не по пътя общ, а във страни
днес всеки се опитва да поеме,
но след завой и два, и три ...

Пролетта е живот
Дървета, капчици роса,
лозичката преплита клони,
натежала нейната реса,
ветрецът тихичко я рони. ...

В един ужасен зимен ден ми се наложи да се прибера до родното си място. Работата, която трябваше да свърша, беше спешна, и за мое голямо съжаление всичките автобусни билети бяха разпродадени. Оставаше ми само един избор – един колкото легендарен, толкова и зловещо-примитивен транспорт – БДЖ. Никога ...

Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...

ВЕСЕЛЯЦИ
Снощи старците от село
телевизия гледаха,
къде черно, къде бяло,
що гледаха, що видяха. ...

Очите ми, без твоите очи,
не знаят как света да погледнат...
ръцете ми - във чуждите коси
утре, не знаят какво ще намерят
на пътя си ...

Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...

Искам да полетя, да съм свободна като птиците. Често сънуваме, че летим, поне като малки. Доста мечтаех за това. Искам и сега, не да мечтая, а да мога. Птиците са свободни, искам и аз. Не като лястовичка, не! Искам като орлите, свободна и силна! Тук долу, на земята тази свобода я няма, има хора - ло ...

И аз съм лекар, и ми става страшно гадно
като за моята професия чета и слушам,
как лекарите със непозволени средства
искат да се богатят!... И пред нищо свято не се спират !
За мафията в бяло ...

Приятелка
Понякога тъжна.
Понякога щастлива.
Това си ти!
Макар и понякога да не ти личи! ...

Запъхтян затръшва вратата зад себе си, обляга се на нея и се свлича на пода. Ръцете му са покрити с кръв. Понечва да покрие лицето си с тях, но се отвращава: от кръвта, от себе си. Виновен е, отне живот, а оръжието си захвърли в съседната стая. Иска да избяга и физически и психически. Не е вярвал, ч ...

Тъй като си е мое и е писано поначало на руски, се почудих дали да не го пусна в секция "Преводи":) Прилагам оригинала след българския вариант, защото по мое лично мнение в превода се изгубиха някои смисли и временни емоции.
Като всички деца, почнах с нула.
Но си търсех все нещо красиво.
Писна ми от ...

Загубих те, когато ти се върна.
Загубих те, когато пак те имах.
Загубих себе си в мъглата,
която ти освободи!
Върви по пътя ти с нея, ...

И знаеш ли кое е най-поетичното в случая? Това е, че не знам дали въобще някога ще мога да обикна някой друг... Колкото и странно да звучи, с цялото ми същество осъзнавам, че той е любовта на живота ми, онова уникално и единствено по рода си чувство, което не те напуска никога, което живее в теб зав ...

Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...
Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса. ...

аз още го обичам,
но той нехае за мене...
аз още го гледам в очите,
а той се прави,
че не забелязва ...

Не се отказвай от мен!
Недей се отказва лесно от мен,
почакай да видиш, има ли смисъл...
Добър любовник? Едва ли... Аз не!...
Но няколко стиха бих ти написал... ...

Закъсняла Пролет
Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ... ...

Това ли беше? За болката, с която живя през всичките тези години,
за мъката… Това ли получаваш насреща? От години се самозалъгваш!
За какво? За да видиш любимия си в прегръдките на друга! Беше се
заклела, че повече няма да го видиш! Защо стана заложница на
сърцето си? Защо? Очите ми не погледнаха др ...

В очите ми
Виж в очите ми моята песен,
нежна мелодия, полет в нощта.
Виж, опознай го, животът е лесен,
просто илюзия, просто мечта. ...

Не можем ли да бъдем себе си,
Без разни шутовски игри?
Наистина ли трябва комикси
Да разиграваме със дни?
Навярно лесно е, когато ...

Седя си в мрака аз съвсем сама,
обгърната от мъка, от чувство
безтегловно. Седя, заслушана
във песента на вятъра, на
нещо тъй лъжовно. ...

Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена - ...

Животът е за мен една борба
приех я и нивга не превих снагата.
В мен се бореха любов и омраза,
две силни чувства излезли от душата.
Любов – едно прекрасно чувство – чисто ...

Науката - съвкупност от факти, открития и предположения. В нашия сложно разбираем свят всеки ден ние научаваме нови неща, както за заобикалящия ни свят, така и за самите нас. Наученото от нас ние можем или да превърнем в добре организирана практика, или в добре анализирана теория. Знанието е най-гол ...

Нарочена съм да съм „черната овца”
на стадото...
Направих туй, което съм успяла...
и великодушно се раздавах.
Да кажат, че съм „бяла” се надявах. ...

XXX
ПРОТЕГНИ, протегни
най-после към мен
своята толкова женствена,
толкова истинска нежност - ...

... а взел си обич, даже да горчи!
Какво ли още има да узнаеш -
раздала съм се цяла до безкрай,
но все по нещичко припламва и се мая -
искрица блясва, палейки пожар. ...

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...

„Тази нощ се срещнах със себе си”
из романа „Мила, Мерилин” на Ваня Щерева
Със себе си имам среща.
Мисля, че ще се позная.
Подранила съм. Седем без нещо. ...

Старецът
Мариела Пидева
Молещи очите му се взират
в блъскащата се тълпа.
Страните му сълзи преливат - ...

Родих се някъде на Изток,
с много обич във сърцето
и уверено започнах да живея.
Изминаха години, в които
исках, чаках да те срещна ...

* * *
Животът ми е празен лунапарк,
без хора и със мокри въртележки.
Разбива се на дребно всеки смях.
Разплакан клоун прави смешки... ...

Ще страдам дълго, много дълго.
Товара от плещите си ще хвърля в бездна тъмна.
Но няма да оставя във мечтите ми
самотен облак да заплува.

Стоеше в непрогледния мрак,
загледан в две малки светулки.
С чаша пълна с коняк,
а зад нея две празни бутилки.
Отдавна жена му замина ...

Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...