Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...

В живота търсих добротата,
но нямах сили да вървя,
копнежът ми изгуби се в мъглата,
в сърцето ми остана празнота.
Но вместо нея зърнах злоба, ...

Заплатата – малка.
Пенсията – жалка.
Кредит с ипотека.
Абонамент за аптека.
Свършват парите. ...

Лисици на прага
Те идват винаги по сумрак –
невидими и хитри, огладнели,
и върху рижия им гръб горят
инстинкти за коварство и победи... ...

С компания страхотна,
с професионален водач
и с една чаровна жена,
потеглихме на дълъг
път в нощта. ...

Над снежно одеяло
главица подало
наднича свенливо
кокиче красиво.
Към Слънчо поглежда ...

В превратното време
вървиш,
незнайни зъбери
пребродил.
Срив отгоре в низ, ...

Расла синя теменуга
нейде изпод храст листат,
раснала до нея друга
със подобен морав цвят.
Скромно свеждали главици, ...

Без покана
Не съм те канила,
но щом си тук, те искам.
Не съм мечтала
да си моят сбъднат сън. ...

СЪН II
“Сън съм сънувал...”
Георги ДЖАГАРОВ, “Пробуждане”
Бях малък.
Прашното градче на дните шарени ...

Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...

Сив цвят откъсна крилете ми,
горчив свят докосна сърцето ми.
Отмина болката срамна,
отмина и душата ми голяма.
Една тишина, ...

нощем
дивите ириси
плачеха
и в светлото
на сълзите им ...

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...

Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.
Това, което кръв е в кръвта ти, ...

В едно събираш
чувства и желание,
за да напишеш
своето послание.
Но не посланието ...

Отдавна Той ме е отвлякъл!
Обсебил и превзел - от раз,
ах, богатир ли, северен витяз,
в някакъв светъл спектакъл?!
Премина Пролет, най-скандално ...

С атлазената морска шир,
с бели дантели пробягващи
и плажът с пясъка фин,
бляскав брокат сякаш е...
В безвремие да съзерцавам, ...

***
той - дъждът
оня летен любовник
колко дъжд
изваля ...

Знаеш ли какво е гурбет,
за да го опишеш, не е нужно да си поет.
Трябва да си го изпитал,
по света поне веднъж да си скитал.
Всяка сутрин тръгваш нарамил тъгата, ...

Необходими продукти:
Три яйца от щастливи кокошки
Натрошено краве сирене от усмихнати крави
Развеселен червен пипер
Кикотеща се чубрица ...

България завинаги него ще помни
със стремежа към светъл живот!
Нека от неправди бъдем свободни,
народът не желае да бъде робот!
Нека помним този храбър момък - ...

И знаеш ли, не искам да мълча.
Мълчала съм преди да те намеря.
Складирах в мен и радост, и тъга,
незнаейки с кого да ги споделям.
Сега ми се говори. До умора... ...

Пролет е, но навън вали...
капките се гонят като прощалните сълзи...
И топло е, но все пак вали,
вали поройно и в моите мечти...
В този дъжд е тъй самотно, ...

Отивай си! Не мога да те спра!
Не се завръщай никога обаче!
Ще чакам в друга обич да горя!
Не иска пак сърцето с теб да плаче !
Тогава ще се върна, пак онази, ...

Празник е, аз съм опиянен.
От твоите очи, които...
не мога нивга да опиша.
Любов е! Прекрасен ден рожден.
Ти на гърдите ми, в които... ...

Изпраща слънцето лъчите
и ги заравя във пръстта.
От тях се топлят и очите,
без оглед и на възрастта.
Поникват пролетно тревите ...

Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...

Колко сърце ми остава,
още, за да те обичам...
колко душа ти дарявам
със всяка следваща сричка...?!
С колко любов ме поглеждаш, ...

Лежа в зелената морава
и гледам синьото небе,
там облачето, облак става,
дъжд дали ще ни донесе?!
Край мене всичко е спокойно. ...

Надеждата
Надеждата умирала последна.
Надеждата крипяла ни духа.
Надеждата – илюзия поредна.
Думичката гали ни слуха. ...

Полека се пробуждат дървесата.
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга. ...

Щом настъпи нощта,
спомени започват да ме изгарят.
Всеки път щом съм сама,
сякаш на лента се повтарят.
Спомени, единствено спомени ...

Трепет усетих тъй дивно красив
що твой образ прикова ме.
Лик прекрасен,
облян в мистерия от лунни лъчи
ти сам призова ме. ...

Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...

Любовта
Любов, ти Ангел си спасител
на нашите сърца във този свят!
Развей крила, и като учител
ни поведи към своя необят! ...

Вървиш напред, не се огъваш,
в сърцето зее празнота.
Дори и нявга да се спъваш,
ставаш с вдигната глава.
И някак, животът си отива, ...

няма го,
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам ...