Дано да доживея до тропичния климат,
който ще обхване и нашите земи!...
Тогава ще бъда навярно на 130 години
и като юноша - ще си мисля единствено за жени…
Ще звучи отвсякъде и непрекъснато реге. ...

В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо
разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета
на душата си ще чувстваш тялото си зависимо
от моето. Като едва докосващи те пухчета ...

Тихо пристъпва, безшумно почти,
но във въздуха се носи аромат.
И отново няма да разберем дори
в кой ден ще спре на нашия праг.
Неусетно всичко ще завладее, ...

„Аз мразя във душата ми да лазят
и още повече – да плюят там.“
Вл.Висоцки
Не искам!
Аз не желая пак да бъда впрегнат! ...

Среща
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...

Будя се през нощите черни
потънал в страх от болка вечна.
Моля се на господ, който не ми прощава,
че зло съм сторил и всичко се връща.
С викове скромни и крясъци тъжни ...

"Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим..." ...

Кога ще ме скриеш във твоите ласкави длани?
Ще бъда послушна и винаги ще те обичам.
Ще чакам - дано ми прошепнеш две думи мечтани,
дано да ми кажеш поне, че съм „твойто момиче”.
За руси принцеси и дракони да ми разказваш. ...

- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...

Skin - Purple
Purple washes over me
Seeping through my open seams
I'm stained all over
You pretend we’ve started again ...

Can I holla at you?
Let me holla at you!
Special, never forget the day I met you
We was destined for each other like a, son to his mother
Or a, sister and brother, man this bond is deep ...

Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...

Сутрин. Навън се съмва, в мен е мрак.
За нежност пак със теб бленувам.
Да впивам устни в твойте пак,
в прегръдките ти нежни да потъвам.
Минало. Розово, детско и чисто. ...

Казах ти, че бе студено...
Тя пък - с лека блузка бе...
Луда жар горя във мене
да я каня на кафе.
И за да почне някак си ...

Борбата...
( по Н. Й. В. )
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казва, е типична.
Ний жертва сме на щурава епоха, ...

Любима моя, огледай се добре,
сега пред Нас е Океан, а не море.
Океан от Щастие,
Любов и Страст безкрайна,
вътре в тях се крие наш′та тайна. ...

В живота се раждат с мечтите ни истини
и ний, като в икони, пред тях се кълнем,
и тъй обладани от сила неистова
за тях сме готови глави да дадем.
И тъй убедени в големите истини, ...

ИЗМАМА III
Тъй много пролетта ми обещаваше,
тъй лошо мами всеки идващ ден...
И докога ще трябва да прощавам?
Защо все мен? ...

Плачех, давех се в сълзите,
молех се за мъничко любов.
Падах духом, губих се във мрака,
виках те, но ти не чу моя зов.
На парчета сърцето ми разби, ...

Капчуците ли в мене пеят
или чувам хлопки на стада?
Може би душата ми копнее
да разцъфне с пролетта!
Да се разлистя в крехки пъпки ...

Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...

Никога няма да се разберем,
но това не пречи да се обичаме
и щом пак изпаднем в противоречие,
се сещаме за онова познато чувство
на любов и обреченост...

В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...

Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...

Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...

С ухание на идващата пролет
и напъпили зелени клонки,
с топъл полъх на вятъра южняк
слънцето огря земята тъжна.
Утрото засмяно ме посрещна ...

Къде да те скрия, любими?
И как да избягам от теб?
Нанизах те в толкова рими.
Вградих те във всеки куплет.
Разгърна ли страница даже ...

Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с ...