Не за парфюмена слава копнея,
нека в олуците вятър да свири.
Стихове пиша, защото умея -
друг на площада носа си да вири.
В тихата кръчма на ъгъла сядам, ...

Имаш много лица, моя древна земя,
ту си горда – ту скършена птица,
ту юмрук във пръстта - ту гранитна скала,
ту сълза във око на девица.
Все им даваш на чуждите: вяра, пари, ...

В Драгойново нахълта август.
Земята в огън се пече...
Едно събитие без давност
при мене пак ще протече.
От поривите на Съдбата ...

В Е Ч Е
Вече е трудно
аз примирена
пак да навеждам глава.
Той ме събуди ...

Очаквам те
в една самотна нощ,
с животи разминаване.
Очаквам те,
в сърцето ми си нож, ...

Аз знам, че според теб, твоето прикритие е видимо отражение на перфектния човек. Но ти не знаеш, че аз виждам през теб това, което наистина си. Лъжец за собствената си същност. Никога не си обичал никого, а сложиш ли си "белите очила", ставаш различен. Красивата игра, която представяш на всички, е е ...

Искам ми се да ти кажа нещо,
иска ми се, но защо?
Можеш ли да ми разкажеш нещо
за миналото си с изречение едно.
Дрогата си ти за мене, ...

Слънцето къпе се в капка вода.
Вие се змùята в бяла следа.
Вятър целува вдовици-брези.
Наивна калинка самотно пълзи.
*** ...

Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни, ...

Бяла нежност
Бяла нежност, нажежена
от целувките на слънцето,
родила се,
за да ме прегърне ...

Броня
Бронята, с която съм навлечен,
е моят начин да се скрия от света,
но не с рицарски доспехи съм облечен -
обгърнат съм със... самота. ...

Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...

Казват, че съм хубава, но мене
змей Горянин тъй не ме открадна,
бях девица, чаках го до време,
ала тясно е в моминска пазва.
Пазиха ме да ме не посегне ...

Сърцето ми два пъти бе разбито,
но това научи ме какво бе обич,
защото с душата си усетих
какво е радост, а в същото време и тъга,
колкото силна и колко слаба мога да бъда, ...

В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега - ...

Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.
Сигурно ще дойде време, ...

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твъ ...

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...

Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не ...

До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота? ...

Песни, танци до зори, живот ли беше, или илюзия. Шестнадесет годишни с цигара в ръка, питие на масата и приятели до късни вечери. Училището беше занималня, като ти омръзне, взимаш под ръка дамската си чанта и отиваш в кафенето да изгубиш още час-два, и да си вървиш. Че довечера сме пак цяла компания ...

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш ...

Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...

Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна. ...

Времето, братя, много се измени,
къде, по дяволите, са детските мечти?
Малко са хората, сбъднали мечтите,
повечето бършат си сълзите.
А вие, мамка му, защо спите? ...

Инструментал

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори, ...

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

Las dos piernas Двата крачола
El día y la noche son las dos piernas Денят и нощта са двата крачола
del pantalón del tiempo. на панталона на времето.
Se lo pone para que no este desnudo, mientras Навлича го, за да не ходи голо,
ande por el universo. когато върви през Вселената. ...

Завърши в татуирана тишина
и тежко дихание
Пролетта му посади минзухари
Зимата - галон ирландско
Сега спи до цинковите си ...

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

Когато някой
стъпва тихо
по земята,
когато идват
радостта и свободата, ...

Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...

С терзания поливах чувства...
От тях поникна нашата любов.
Израсна и разцъфна цяла-
запълни чак и хоризонта нов.
Откъснах всичките цветчета. ...