Сърцето е юмрук.
Стъклото е студено.
Стъклото е бодливо.
Удар отвътре навън.
После пулс ...

Всеки поглед, мисъл, дума
навяват спомени за тебе
и ликът ти от албума
застава като жив пред мене.
Студът ме връща във мига, ...

ДЪЖД ІІ
През дупчестата сива пелена,
на този дъжд през сивото цедило
едва личат отсрещните могили.
Дъждът е като грапава стена ...

- Погледни се... колко хубава си станала, но и толкова празна отвътрe. Погледни и него... колко е различен.
- Познаваш ли го? Разкажи ми тази история...
- Познавах го... Някога той беше моят приятел, моето момче... Появи се в живота ми изведнъж, спомням си - денят студен, беше зима... Той се появи о ...

Поредната топла юлска вечер. Часовникът удари полунощ. Звездите мъждукаха свенливо в небето - тъмно като в черен рог. Кръстосващи облаци хвърляха сянка върху земята. От време на време иззад тях се появяваше пълната месечина, която спускаше сребърните си лъчи, подобно на мънички, тънки нишки, и галеш ...

Здравей, Господи.
Аз живея назаем
в един град
точно под Южния Кръст,
И поделям стотина квадрата (три стаи) ...

Толкова свикнах с твоето присъствие,
че като те няма, не мога да повярвам,
че това се случва, толкова свикнах
да си тук, че всичко друго вещае
празнота... ...

безсърдечно ми е
и някак чуждо
и сякаш няма ме
със тяло само
съществувам ...

Вечер...
Вечер е...
Някъде далеч зад планината
пада Слънцето, от грижи натежало...
Вече ...

Текст и музика - Марин Тачков. Изпълнение - Гергана Тачкова.

На Т.
Той влезе във живота ми внезапно,
по-скоро ми пресече рязко пътя,
в насрещното, когато не очаквах –
нахално хубав, сигурен, надъхан … ...

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...

"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.
В началото я измъчваше сил ...

Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална, ...

След цедката на дните пъстри,
пред погледа на нощната следа,
стоя на пръстите си остри
в средата между огън и вода.
Ако сега назад се върна, ...

Написал си нещо за мен?!
А аз и така не повярвах.
Със свито сърце го погледнах -
е, да - беше нещо прекрасно.
Малко тъжно, но много красиво. ...

с милувката си
есенният вятърдърветата събличаи оголелите потръпватв очакване на бели дрехи
а азот погледа тиоставам само по душаза среща
с твоята

Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена – ...

На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...

Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...

* * *
Ти си за обичане
и ще се намерим.
Вечерта изтича
в мисли синьо-бели. ...

И винаги
красиво
ще танцуваме.
Прости ми
моето ...

Така сме квит
Уморили се от мен, сърце,
прости ми, аз не те пожалих,
гребях с препълнени ръце,
изгарях те в безмислени пожари. ...

В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ ...

---
Как всичко покрай мене губи смисъл –
животът ми, изтлял като жарава,
очакването, думите написани,
сърцето ми, потънало в забрава. ...

Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове...
Ще скъсат мрежите ...

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш ...

Родопско усещане
Цитат: "Родопска тишина... и само шепот на поточе,
а в далечината-родопски песни и гайди,
звън на чанове и ромон на чешми.
Навред и нашир красиви гледки- ...

Наранен е Венецът на мойта Победа, но аз не ще склоня глава и всекиго ще се постарая да победя!
------
От всичките си рози в градината си се лиших, за да посея в нея тръни лечебни за душа и тяло.

Не ставам за вино
Не случих в този живот
ни на мъже, ни на роднини.
Една закъсняла любов
и този път ме подмина. ...

Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подги ...

Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.
Озверяло, то изяжда плацентата си ...

Глава тридесета
Кафенето беше полупразно в този ранен час. Въпреки това сервитьорката се бавеше да му донесе еспресото, което си беше поръчал британският гражданин Антъни Шварц. Облеклото му се състоеше от сиви панталони и тъмносин блейзер с някакъв извезан монограм на малкото джобче на сакото. Ярко ...

Есен- 2
Есен!..Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
-Има ли Животът Смисъл ,
щом на този Свят сме гости?.. ...

Ако имах аз късче небе
бих закърпил отвора поднебен.
Под чадъра озонов ти бе
младостта на съня ми вълшебен.
Ако имам за сушата блян ...